Обжалване на акт

Първата възможност за защита на човека срещу когото държавен орган е съставил акт за установяване на административно нарушение е да подаде възражение в три дневен срок от връчването на акта. Разбира се съществува възможност и в самия акт да бъдат посочени възражения, но тази възможност има малка, да не кажа никаква практическа стойност, предвид това, че визираният в АУАН нарушител няма време да организира ефективно защитата си и да изложи качествени, издържани юридически и подкрепени с доказателства аргументи в своя защита.

За това и законодателят е предвидил възможността нарушителите да представят в 3-дневен срок възражения, с които могат да искат и събирането на доказателства, а също да се представят доказателства в тяхна полза. Ползата от това възражение, представляващо практически обжалване на акта пред административния орган обаче е изключително съмнителна.

Анализирайки последните си около 20 административно-наказателни дела едва по 2  казуса ,или 10% от случаите, административно-наказващият орган се е съобразил с доводите изложени във възраженията срещу акта за установяване на административно нарушение и е прекратил преписката. В същото време над 90 % от тези дела при съдебно обжалване са решени в полза на обжалващите.

До някъде ситуацията с административното обжалване на акт е абсурдна – държавен орган на когото са възложени контролни функции трябва да вземе решение дали да наложи санкция срещу нарушител.

Ако реши да не наложи глоба няма как накрая на годината да каже, че е проверявал и глобявал, което би го направило да изглежда в очите на началниците си некомпетентен. За това и в преобладаващия случай глобите се налагат, пък като бъдат отменени от съда, за пред началниците има свършена работа, а за това, че пари не са събрани са виновни съдиите.

За това и аз лично съветвам клиентите си когато обжалват акт за административно нарушение да подават възражения, но в тях да не разкриват всичките си силни аргументи, на които ще се гради защитата. Шансът административният орган да реши в полза на нарушителят и против своя подчинен извършил проверката е 1:10 тоест 10%.

В същото време разкриването напълно на доказателствата, на които ще се основава защитата пред съда дава предимство на юрисконсултите на наказващия орган да работят върху оборването и. Макар, че е добре да се подават възражения аз лично застъпвам тезата, че те са неефективни и основна инстанция на която следва да се реши спора е съда.

Предвид гореизложеното съм твърд застъпник на тезата, че направените разходи в административно-наказателното производство не трябва да се отписват, а трябва да се търсят по реда на чл. 49 от ЗЗД и държавните органи да бъдат съдени за допуснатите от тях грешки. Така, за да избегнат загуби от осъдителни решения, наказващите органи ще бъдат много по-внимателни и много по-задълбочено ще преценяват доводите на нарушителите изложени във възраженията срещу актовете. По този начин административното обжалване на актове няма да бъде един нефункциониращ институт, какъвто е в момента, а реална възможност гражданите да защитят по извънсъдебен път своите права.