Чл. 121 от българския Наказателно-процесуален кодекс, регламентира правото на свидетелят да не дава показания, които биха уличили в извършване на престъпления него или негови близки и роднини. Същото право макар и косвено е закрепено в чл. 31, ал. 2 от Конституцията на Република България. В разпоредбите на НПК подробно са изброени лицата, по отношение на които свидетелят освен срещу себе си може да откаже да бъде разпитван, а именно – неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Наред с това си право обаче свидетелят е длъжен добросъвестно и пълно да изложи фактите, които са му известни по съответният казус. На пръв поглед ситуацията изглежда не особено сложна, но това далеч не е така. В практиката си съм се изправял често пред ситуации, при които да се определи еднозначно има ли право свидетелят да се откаже да дава показания съставлява значителна трудност.
За да си гарантирате, че няма да станете жертва на „мръсните“ номера на разследващите органи, че правата Ви ще бъдат спазени и няма „случайно“ да станете жертва на полицейско насилие и произвол се свържете с адвокат Лазар Белев на тел. 0876 217 476 за адвокатска помощ по време на разпита Ви като свидетел.
Кога свидетелят може да откаже да дава показания?
Логично и естествено е разследващите органи да не изпадат във възторг, когато разпитваният свидетел откаже да разкаже това, което знае по даден случай. Много от свидетелите, отишли на разпит без адвокат и решили да се възползват от правото си да не отговарят на поставените им въпроси биват „подсещани” не особено деликатно за наказателната отговорност, при отказ да се дадат показания, принуждавайки ги по този начин да излагат факти или обстоятелства уличаващи ги в извършване на престъпление. Тактично в началото на разпита повечето свидетели пропускат да бъдат уведомени за правата си, и това се случва едва когато положат подписът си под протокола за разпит на свидетел с деклариране, че са запознати с тях предварително. Свидетелят не може да се сърди на разследващите органи, че се опитват да „изкарат” делото. В подобни случаи той може да вини единствено себе си за това, че не е потърсил услугите на опитен адвокат, който да го консултира относно правата му и с поведението си сам е станал причина те да бъдат нарушени.
Законът наред с правото да не свидетелства срещу себе си не определя и ясни и точни рамки на това право. За това и ако дадено лице привлечено в качеството на свидетел смята, че разкриването на някаква информация засяга интересите му е напълно в правото си да откаже да даде показания. Следва да се има предвид, че практиката е, дори дадено лице да е причастно към дадено престъпление, то рядко директно се привлича като обвиняем, а по-често бива разпитвано в качеството му на свидетел, като по този начин се заобикаля разпоредбата за разпит на обвиняем в присъствието на адвокат. Докато обвиняемият може да откаже да дава показания изобщо, свидетелят не може, освен ако не касаят него или близките му. В тази хипотеза след даването на показания от свидетеля, често той преминава в друго качество – обвиняем и за това всяка казана при разпита на свидетел дума трябва внимателно да бъде преценена.
Често разследващите органи имат склонност към свободна трактовка на изложеното от свидетеля повеждайки фактическата обстановка в една или друга желаема от него насока. Тук е и ролята на адвокатът да проследи за точното излагане на фактите и обстоятелствата в протокола и да не позволи на разследващият орган да злоупотреби със свидетелските показания. Свидетелят не трябва да забравя, че всяка изречена дума в последствие може да бъде използвана включително и срещу самия него.
Каква е ролята на един адвокат при разпит на свидетел?
Адвокатът който участва в разпита на свидетел на първо място следва да контролира и следи за съблюдаването на правата на свидетеля съгласно чл 122 от НПК и неговите законни интереси. Това в особено силна степен се отнася за случаите при които свидетелят със своите показания може да нанесе вреда на себе си или свои близки. В този случай, адвокатът може да даде юридическа консултация на своя клиент, да не отговори на конкретен зададен му въпрос, разяснявайки му възможните последици от отговора. Опитния и грамотен адвокат, винаги може в рамките на предоставените му от закона правомощия да защити максимално интересите на своя клиент и да предотврати настъпването на негативни последици за него.