В последно време пред погледа ми попадат разни общински наредби, в които има откровени глупости, от които най-интересната за мен е забраната за носене и ползване на хладно оръжие на обществени места. Какво не е наред в този текст? За обикновения човек това си една съвсем нормална забрана, която изглежда добре, звучи добре, но е тотална глупост.
Ще се абстрахирам от факта, че подобна забрана се случва в страна с огромна битова престъпност и ежедневни новини, за това как някой намушкал или заклал някого. Само повърхностно ще отбележа, че подобна забрана би касаела и ограничавала само послушните пред закона граждани, но не и криминалния контингент решил да използва нож за да извърши престъпление. Няма да навлизам в детайли и на това, че дори през турско робство ножовете не са били забранени в българските земи. Аргументите за това да се носи нож като оръжие са много, особено в държава, в която носенето на пистолет е ограничено от тотално неадекватен на българската действителност закон за оръжията.
Да се върнем обаче на темата на днешната статия, а именно ножът като хладно оръжие. По принцип в една правова държава законите са актовете, които казват кое какво е. Да потърсим из законите дефиницията хладно оръжие ………. Странно, такава няма. Всъщност не е странно, в законодателството ни поне от 15 години не съществува дори намек за такова определение.
Така, как тогава в главите на разни общински съветници в разни наредби за обществения ред им идва така свободно да употребяват термина хладно оръжие? Ами най-общо им го говорят звездите, защото на всеки нормален юрист с повърхностно познаване на основните принципи на йерархия на нормативните актове му е ясно, че наредбите са подзаконови нормативни актове, които не могат да разширяват приложното поле на законите, на база на които се издават. Тоест при положение, че няма закон не само забраняващ носенето на хладни оръжия, но и не даващ дефиниция на това понятие не би следвало юридически да е възможно да се издаде наредба, която да бъде по прилагането му. Но правните принципи и закони са едно, а действителността в България съвсем друго.
С две думи ситуацията е следната – никой не знае какво е това хладно оръжие, но това не пречи да се забранява. По смешното и жалкото е, че като се приеме такава разпоредба, тя предвижда в края си различни по размер глоби за това, че носиш хладно оръжие на обществено място. И с тези наредби се запознават полицаите от местното РПУ, и с типичният си ентусиазъм решават да я приведат в действие. И вземат, че видят някой законопослушен гражданин, който си носи на панталоните съвсем законно сгъваем нож и решават да му го приберат, а на всичко отгоре може и глоба да му напишат. В акта и наказателното постановление ще бъде записано най-вероятно „носи хладно оръжие на обществено място”. Както видяхме обаче от горното изложение за липса в закона на такава дефиниция човекът просто носи „нож на обществено място”, което слава богу все още не е нито административно нарушение, нито престъпление. При така описаната фактическа обстановка дори за посредствен адвокат ще бъде лесно да оспори подобен акт или постановление.
Поставя се въпросът следва ли да спазваме разпоредбите на подобни наредби? Аз лично като гражданин и адвокат не смятам да се съобразявам с подобни актове, които са откровено противозаконни.
Като завършек на днешното изложение ще посоча няколко от широко разпространените митове и легенди по отношение на ножовете и носенето им в България, които са абсолютно неверни.
Мит № 1 Забранено е да се носи нож над 6 – 8 сантиметра на острието
Мит № 2 Забранено е да се носи нож с автоматично отваряне
Мит № 3 Полицаите имат право да те спрат и да ти отнемат ножа, защото е забранено да носиш „хладно оръжие”
Има и още подобни заблуди, които за съжаление са разпространени не само сред гражданите, но сред полицаите натоварени с правоприлагането на умотворенията на знайни и незнайни общински съветници, но ще се огранича с тези, защото те са най-погрешните и често срещаните.
По тази логика,ако някой носи сабя или ятаган(все пак те са просто ножове,но малко по дълги),демонстративно на обществени места(в ножница),то значи той си носи нож да си реже хляб и не е опасен за обществото?
В случая с Д.П.,човека си е купил нож(по това което прочетох в едно от решенията от съда),специално да се защитава с него,защото някой му бил казал че,в България имало много скинари и футболни хулигани.
Ако тези предмети,не се водят хладни оръжия,или купени с умисъл.Значи имаме голям проблем с това нещо.По мое мнение.
Четири години по-късно все още ли е валидна неопределеността на „Хладно оръжие“?
Абсолютно е валидна и съдилищата си вадят тълкувания на понятието „хладно оръжие“ от разни древни комунистически закончета и наредби, които отдавна са отменени. Безобразието и безхаберието е абсолютно повсеместно.
Освен това е и безумно да се създава нормативна уредба, чието спазване е невъзможно в сегашните условия. Как ще разграничат „хладните оръжия“ от инструментите? Нима не мога аз с една обикновена тесла с лекота да извърша „физическо разкъсване на твърди тела“? Мога, и още как. Мачете, което нося на палатки? Най-обикновена отвертка?
Всякакви такива биха били поредната мъртва норма.
Най-сърдечни благодарности за статията! Точно това, което търсех.
Абсолютно сте прав, че към момента няма български закон, в които да има легална дефиниция за хладно оръжие, но какво мислите относно поставянето на такава легална дефиниция в Наредбите за опазване на обществения ред в Общините. Имат ли право в тези наредби да се слага легална дефиниция и в този случай законно ли е в тази община носенето на нож. Пример: Община Бургас, в чийто наредба е написано : По смисъла на тази наредба „хладните оръжия“ са предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение.
Здравейте,
аз лично смятам, че това е незаконно, доколкото с подзаконов нормативен акт се разширява приложното поле на закон, което е недопустимо и противоречи на всякакви теретични основи на нормотворческата дейност.