Дело за родителски права без брак се води винаги, когато двама родители прекратяват връзката си и имат несъгласие по въпросите касаещи родителската отговорност относно деца, които са родени от фактическото съпружеско съжителство. Малко известен на обществото факт е, че болшинството деца в България се раждат именно в семейства, които не са сключили брак.
И тази тенденция няма изгледи да се пречупи в следващите години, доколкото все повече двойки отричат брачния съюз като форма на съществуване на семейството. Това и предопределя, че в бъдеще делът на делата за родителски права без брак пред районните съдилища само ще расте.
Кои са въпросите, които следва да се уредят при дело за родителски права без брак?
Първият въпрос е: Кой от родителите ще упражнява родителските права? На практика това означава кой от родителите през по-голямата част от времето ще се грижи за контрола и възпитанието на детето.
Вторият въпрос е: Къде ще бъде местоживеенето на децата? Често при буквално прочитане на закона се смята, че местоживеенето е точен административен адрес и дори тази постановка се приема от някои съдии. В няколко члена от семейния кодекс засягащи местоживеенето обаче се прима, че определянето на местоживеенето не следва да се определя като точен адрес, а като задължение с кого от двамата родители ще живее детето.
Третият въпрос е: Какъв ще бъде режимът на лични отношения на родителят, който няма да упражнява родителски права с детето /или децата/? Този въпрос е сред на най-конфликтните между родителите и за това е добре да не се дискутира от хора без опит, а да се консултира с опитен в семейното право адвокат, който да даде варианти на двамата родители, които са реалистични, а не прочетени в bg-mama.
Въпреки че в съдебната практика преобладава предоставянето на родителските права на майката, има и случаи, в които бащата ги получава. Това се случва при доказана неадекватност на майката – например зависимости, агресия, психични заболявания, или при ясно изразено желание на дете над 10 години да живее с баща си. Освен това, ако майката препятства личните отношения между бащата и детето, това може да доведе до преразглеждане на вече присъдени права.
Четвъртият въпрос e: Какъв ще бъде размерът на издръжката заплащана от родителите? Да, правилно прочетохте – от родителите /множествено число/. Много често основно дамите не са запознати с момента, че издръжка на децата се дължи от двамата родители. Тоест общият месечен разход за детето следва да се раздели на 2 и да се получи приблизително точния размер на издръжката.
Двамата родители могат да уредят доброволно тези си отношения посредством споразумение по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс. Когато обаче липсва единомислие уреждането на въпросите следва да се случи посредством воденето на дело за родителски права без брак с основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Винаги е по-добре конфликтите касаещи родителски права без брак да бъдат уреждани доброволно и чрез преговори с възможно най-малко ангажиране на чувства, които по-скоро пречат. Задължително условие за бързото, лесно и безконфиликно разрешаване на проблема е ангажирането на профилиран адвокат, който да свърши качествено работата.
В действителността много от двойките, разделящи се след фактическо съжителство, го правят без писмено споразумение или съдебен акт. Това обаче носи риск – добрите отношения могат бързо да се влошат, водейки до продължителни и стресиращи съдебни спорове. Затова е препоръчително, дори при разбирателство, постигнатите договорености относно родителските права и издръжката да бъдат утвърдени със съдебно решение, което да има задължителна сила и да предпази всички страни – най-вече децата – от бъдещи конфликти.
Обезателно условие е в процеса на договаряне да участват само страните и техните процесуални представители. Изключително нежелателно е включването в процеса на близки и роднини, които първо нямат необходимия опит и разбиране за ситуацията и второ са излишно емоционално ангажирани и пречат на процеса по споразумяване.
Особености на съдебната практика
На практика все още в голям процент от делата за родителски права съдилищата предоставят упражняването на правата на майката, дори когато това не отговаря напълно на интереса на детето.
Тази тенденция се базира на стари съдебни решения и шаблонни мотиви, без индивидуален подход към конкретния случай. Все по-често се налага нуждата от съдебна реформа и нови тълкувателни решения, които да отразяват реалностите на съвременното родителство.
Споделено родителство – Възможно ли е?
Споделеното родителство представлява съвременна форма на съвместна грижа, при която двамата родители участват равнопоставено в отглеждането на детето. То е подходящо само при добронамерени отношения между родителите и при близко местоживеене. При наличие на конфликти, домашно насилие или голяма физическа дистанция между родителите, този модел не е препоръчителен. В тези случаи по-подходящ е класическият вариант – единият родител упражнява родителските права, а другият има разширен режим на лични отношения.
ЗА КОНСУЛТАЦИИ ПО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ КАСАЕЩИ ДЕЛО ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА БЕЗ БРАК ЗАПИШЕТЕ ДАТА И ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ С АДВОКАТ ЛАЗАР БЕЛЕВ НА ТЕЛ. 0876 217 476
