Въпреки, че самият аз съм пределно наясно за това, че един от най-важните фактори за това да бъде оказана резултатна правна помощ е наличието на доверие между адвокат и клиент много от клиентите не са наясно с този факт. Наясно съм, че често отношенията между професионалният юрист и афектираният клиент са с повишена степен на сложност по ред причини, но това не отменя момента с взаимното доверяване. Основна причина за трудната комуникация между адвокат и клиент в преобладаващият случай е неразбирането от страна на доверителят на естеството на процесите, които се развиват при разрешаването на даден казус. Често желанието да се получи резултат бързо, без да се вземат предвид обективните фактори води до конфликтни ситуации. Убедеността в правотата на собствената позиция от гледна точка на общочовешки представи за справедливост, които се различават от тези залегнали в законодателството също водят до неразбиране, а от там и на разлика във вижданията между клиентът и неговият защитник.
В подобни ситуации грамотният и опитен адвокат ще се постарае максимално внимателно да се отнесе към проблемите на клиента, безпристрастно ще оцени шансовете за успех на неговата позиция и не на последно място ще се постарае да повлияе върху психологическото състояние на клиента с цел да започнат да разговарят на един език. Това съвсем не означава, че професионалният защитник ще изпълнява някакви безумни и нереалистични искания на своя клиент, доколкото работата на адвоката е ограничена в рамките очертани на закона.
Характерна черта на българина е да търси адвокатска помощ винаги в последния момент. Този манталитет довежда до това, че когато все пак се обърне към специалист българинът или е изпуснал или е на косъм да изпусне редица дадени му от закона възможности да защити правата си. И когато нещата са в последният момент, без възможност да бъдат обмислени и проучени в детайли е нормално да се натрупат в клиентите редица емоции, които изваждат хората от равновесие.А клиентът, който идва при адвокат в такова неуравновесено психическо състояние обикновено е склонен да не излага в пълнота фактите за проблема си или пък да забравя несъзнателно важни подробности. Търсенето на адвокатска помощ под действие на емоциите е грешка, при това голяма. Ако адвокатът не знае цялата картина, не познава всички обстоятелства е трудно постижимо да се изгради правилна защитна стратегия на интересите на клиента. Ако в началото на комуникацията между клиент и защитник не бъдат споделени всички факти често в последствие става почти невъзможно да се променя защитната тактика, когато внезапно възникнат нови факти, които е трябвало да се вземат предвид още в началото.
Помнете: да излъжете своя адвокат, да си спестите факти, да забравите такива почти винаги води до негативни последици за самият клиент! Именно по тази причина доверието между тези две страни е безусловно необходимо условие да съществуват ползотворни отношения между защитник и неговия доверител.
За адвокатската тайна.
Често много хора търсейки услугите на адвокат имат притеснения да изложат пред него действителната картина по даден казус защото просто не знаят за установеното от закона задължение за пазене на адвокатска тайна. То предвижда задължение за адвоката да не издава никаква информация получена от него по повод оказването на юридическа помощ. Съблюдаването на адвокатската тайна е гарантирано от закона чрез различни механизми. Към тях може да се отнесат забраната да се разпитва адвокат в качеството на свидетел за информация станала му известна като защитник. Пазенето на тайната не е ограничено със срок и поверената на адвокат информация следва да се използва само за защита на интересите при разглеждането на делото на клиента.
Безусловно, без доверие е невъзможно да се постигне положителен резултат в каквато и да е работа, като това с особена сила важи и за адвокатската помощ. Доверието между адвокат и клиент може да се гради върху репутацията на конкретния юрист, съветите и препоръките на познати, личната оценка на неговите професионални качества като специалист. Но то има и друга страна – адвокатът трябва да вярва, че информацията, която му се предоставя от клиента е истина, а не плод на лъжа или премълчаване. Едва тогава защитникът може да се почувства сигурен във фактите и е способен да изгради ефективна защитна позиция, която да има полза за неговия клиент.