Всеки адвокат, който някога е водил и спечелил дело свързано с обжалване на наказателно постановление знае, че в тези производства изплатеното от клиента адвокатско възнаграждение не се присъжда в случай, че наказателното постановление бъде отменено. По въпроса с присъждането на адвокатски хонорар в административно наказателните дела до 2009 година съществуваше изключително противоречива практика, която обаче беше уеднаквена с Тълкувателно Решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС, с което най-общо казано беше постановено, че не се присъждат разноски в полза на гражданинът спечелил делото.
Макар и законосъобразно, според мен въпросното решение е изключително несправедливо, несъобразено с основни принципи на правото и не на последно място вредно за развитието на гражданското общество в страната. Подобно решение води до това, че липсва механизъм, който да предпази гражданите от административния произвол и дори спечелили съответното НАХД, те пак търпят парични загуби поради това, че са се възползвали от едно свое закрепено в конституцията право, а именно да използват правната помощ от адвокат, когато са застрашени техните права и законни интереси. Изключително ми е трудно като човек и адвокат да приема подобно противоречащо на принципа за справедливост фактическо положение и не веднъж съм изразявал мнението си по този въпрос.
Както обаче се случва в юридическия мир, правото не търпи подобни несправедливи и противоречащи на логиката правни положения. И като резултат на някой колега адвокат му е дошла идеята, че след като не се признават като разноски в административно-наказателното производство, то в гражданския процес те могат да бъдат претендирани под формата на непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД. Похвално е, че в тази област започва да се създава устойчива практика и все повече държавни органи биват успешно съдени за възстановяване на платения адвокатски хонорар по дела свързани с обжалване на наказателни постановления. Впечатление прави и фактът, че съдилищата приемат подобни процеси за обезщетяване като напълно справедливи, допустими и в съответствие със закона.
Като примери за успешно осъдени държавни органи мога да посоча: решение по гр.д. № 17298/2010г. и решение по гр.дело № 17324/2010г. на РС-Варна, решение по гр. дело № 1095/2012г. на РС-Асеновград, решение по гр. дело № 333/2012г. на РС-Пловдив, решение по гр. дело № 416/2012г. на РС-Русе и т.н. Очевидното е, че докато законодателят се сети сам да коригира този си пропуск и в ЗАНН бъде изрично законово закрепено, че разноските по НАХД при отменено наказателно постановление ще са в тежест на издалия го орган, чл. 49 от ЗЗД остава единственият вариант на претърпелият вреди гражданин да възстанови нарушения си патримониум.