В четирите алинеи на чл. 143 от НПК е уреден способът за събиране на гласни доказателства познат като очна ставка. Основания за провеждането и по преценка на разследващият орган са наличието на съществени противоречия в показанията на няколко лица, отнасящи се до предмета на доказване. Очната ставка има тактика, особености, начин на извършване и т.н, които не са предмет на днешното изложение. Днес ще се опитам да обобщя противоречивата практика на разследващите органи и да опитам да дам общи насоки за ролята на един адвокат при извършването на очна ставка.
На първо място стои въпросът има ли право на адвокат свидетелят призован да участва в очна ставка, който да присъства при провеждането и? Би следвало да се приеме, че макар в разпоредбите на НПК касаещи очната ставка да липсва изрична такава относно правата на свидетеля, предвид това, че и ставката и разпитът са много сходни по своята правна същност способи за събиране на гласни доказателства самото качество свидетел дава право да се упражняват при провеждането и правата по чл. 121 и 122 от НПК.
Свидетелят при разпит съгласно чл. 122 НПК има право да се консултира с адвокат, ако с отговора си на въпрос може да уличи определен кръг от лица в извършване на престъпление, включително и себе си. Тук е и ролята на адвоката, който да бъде на разположение на своя клиент и да го посъветва, да отговори ли или не на поставен му въпрос. Друг момент, за който следва да следи защитникът при провеждане на очна ставка е дали в действителност се поставят еднакви въпроси на двете страни, които да бъдат от значение за изясняване на предмета на делото.
Интересен момент при очната ставка е, че не само разследващият орган може да задава въпроси, но и самите свидетели могат да се питат помежду си. Следва да се приеме, че правото на свидетеля да се консултира с адвокат преди да отговори на въпрос се простира и върху тези задавани от другата страна.