В няколко поредни статии ще разгледам най-често срещаните в практиката ми на бракоразводен адвокат греши допускани от родителите при развод.
Да подадеш документи да развод по взаимно съгласие и да дадеш на детето си възможност за нормално съществуване с родители, живеещи отделно, винаги е по-доброто решение.
С това твърдение е трудно да не се съгласи всеки здравомислещ човек, защото ежедневното подлагане на стрес заради скандали между родителите, безспорно не в интерес на детето.
Но често родителите нямат в себе си емоционалната интелигентност и способност да подтиснат егото си, дори в името на добруването на собственото си дете, и разводите рядко протичат гладко и без травми за децата.
1. Превръщане на детето в личен психоаналитик.
Вместо да разберат, че разводът е процес, който се случва между големите и не касае детето, много родители споделят с детето обидата, начинът по който са наранени, плачат пред него и по всякакъв начин показват негативното си отношение към ситуацията.
За тези си действия те намират всякакви оправдания, че нямат тайни от детето, че така му показват реалностите на живота и т.н. Моят съвет е не тормозете детето, а отидете при бракоразводен адвокат или психотерапевт.
2. Родителите вдигат скандали пред детето.
Караниците на висок тон, често и с физическо насилие, по време на развод в България са по-скоро правило, отколкото изключение /южна кръв, какво да се прави/. Но загубата на самообладание, усещане за граници и всякаква човечност в присъствие на детето са абсолютно недопустими.
Това е така, защото то вижда модел на поведение от двамата авторитети , които то безспорно признава, запаметява го и ще го приложи в собственият си живот, когато порасне. Искате ли Вашето дете да крещи и удря своя партньор или да се държи като жертва, и само да понася униженията? Помислете за това следващият път когато повишите тон или проявите агресия пред него.
3. Рязка смяна на ежедневието на детето.
Концентрирани върху своите проблеми и прекратяването на брака родителите не мислят, че тяхното дете също има свои страхове и вътрешни проблеми, които не може точно да дефинира и изкаже. Най-често срещаните страхове /често насаждани от другия родител/ са, че ще се появят нови „мама“ и „тате“ и за тях няма да има кой да се грижи, и да ги обича.
Други страхове са, че ще бъдат откъснати от привичната си среда и приятели, ще сменят града, ще започнат в ново училище сред непознати и т.н. Винаги, когато има такава възможност при развод е добре да не се правят резки промени, а те да бъдат постепенни с даване на време за адаптация. В противен случай се увеличава риска от депресивни състояния при децата на разведени родители.
4. Обсъждане на условията на развода в присъствието на детето.
Винаги е по-добре детето да е информирано и да разбере, че независимо от настъпващите промени, то ще остане част от живота и на двамата родители и след развода между тях, но не е необходимо то да слуша дебатите касаещи подробностите.
Темата, при обсъждане на която детето не следва със сигурност да присъства, са финансовите въпроси и дебатите между родителите, когато те коментират кой и какво касаещо детето ще заплаща за него под формата на издръжка.
Ако детето вече има някаква степен на разбиране то не се чувства като равностоен участник в разговора, а като някаква вещ, която двама купувачи обсъждат. За много деца особено в тийнейджърска възраст това е унизително и дълбоко ги наранява.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…