Като адвокат, който се занимава със събирането на вземания за фирми и частни лица много често се налага да работя с документът запис на заповед. Също толкова често ми се налага да констатирам, че гражданите, в чиято полза е издаден този документ не са запознати с функцията, а още по-малко със съдържанието му. Попълнени неизрядно записи на заповеди създават значителни проблеми пред адвокатите натоварени със събиране на закрепените в тях задължения. В практиката си съм виждал всевъзможни пропуски, някои от които отстраними, други не, като основната причина за това е, че поемателят чисто и просто не знае как се съставя този документ.
За разлика от много други юридически книги записът на заповед е строго формален акт. Задължително се съставя в писмена форма и съгласно разпоредбите на чл. 535 от Търговския закон съдържа следните задължителни реквизити, при отсъствието на които документът не може да бъде смятан за запис на заповед. На първо място трябва да бъде налице наименованието „запис на заповед”, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж и място, на който да бъде направено плащането, името на лицето на което трябва да се плати, място и дата на издаването, както и подпис на човека, който я издава. Също така се попълват пълните данни на издателят като три имена, единен граждански номер, № на документ за самоличност, адрес по лична карта. Като незадължителен атрибут е посочването на авалист, тоест лице, задължаващо се солидарно с поемателят да изплати посочената в записа на заповед сума.
Много често се задава въпросът каква е практическата стойност на клаузите „Без протест” или „Без разноски” , които могат да се срещнат в съдържанието на този документ. Основната функция на тези условия е да освободи лицето в чиято полза е издаден записът на заповед от задължението да извърши протест пред нотариус, ако издателят не плати сумата сумата по записа. Така поемателят може направо след падежа да пристъпи към издаването на изпълнителен лист за вземането си и съответно да образува изпълнително производство срещу издателят по облекченият ред на чл. 417, т. 9 от ГПК.
За да се спестят излишни главоболия както на самите кредитори, така и на адвокатите, натоварени със защита на законните им права и интереси прилагам ЗАПИС НА ЗАПОВЕД – ОБРАЗЕЦ, който препоръчвам на клиентите си, когато следва да отпускат парични суми на длъжниците. Без да претендира за универсалност посоченият по-горе образец от запис на заповед покрива над 90% от типичните ситуации в гражданският оборот и предлага достатъчна защита на правата на кредитора. Разбира се съществуват и ситуации, при които се налага допълнително включване на клаузи и изменяне на съдържанието, като например авалирането, задължаването на юридическо лице и т.н., които не са обаче предмет на настоящето изложение. В ситуации, в които се изисква по-отговорно отношение към задължаването по запис на заповед, било поради значителен материален интерес инкорпориран в нея, било поради определена неяснота относно изготвянето и по-добрият вариант е да не се предоверявате на собствените си познания, а да потърсите услугите на добър адвокат запознат с тънкостите на материята.