Най-често срещаните нарушения в българските заложни къщи

Най-често срещаните нарушения в българските заложни къщиКато човек с опит и интереси по темата заложни къщи реших да направя кратка статистика на най-често установяваните от Комисията за защита на потребителите административни нарушения в тези кредитиращи институции.

Честно казано бях изключително  изненадан от това, че от проучването в над 200 административно-наказателни дела на първо място сред нарушенията е това по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи.

Почти 15 %  от всички установени нарушения в българските заложни къщи са именно неподдържането на регистри за сключените сделки в търговските помещения.

Това от една страна говори, че голяма част от развиващите тази дейност не работят със специализиран софтуер, а от друга, че по този начин най-общо работят „на тъмно”.

Следващото по честота нарушение, което се установява е това на чл. 11 от НДЗК. То предвижда, че следва да бъде поддържан регистър на извършените продажби.

Това също е от нарушенията, които се извършват поради работа в сивия сектор.

За незапознатите с материята само ще спомена, че всички специализирани софтуери за дейността на заложните къщи поддържат автоматично такива регистри и най-общо употребата им спестява имуществените санкции налагани от КЗП.

Колкото и странно да звучи следващите най-често срещани нарушения в заложните къщи са тези на чл. 4, ал. 1, т. 2  от Наредбата за дейността на заложните къщи, а именно липсата на обявени общи условия за извършване на дейността по отпускане на обезпечени парични заеми.

Основната причина да се стига до издаване на наказателно постановление по този член е откровената „самодейност”, с който подхождат много собственици на заложни къщи към законовото синхронизиране на дейността си.

Макар Наредбата за дейността на заложните къщи да не е кой знае колко обемна всеки неин член вменява определено задължение и е лесно някой от членовете да не бъде разбран, пренебрегнат или пропуснат и това да доведе до реализиране на административно-наказателна отговорност на съответната заложна къща.

Зачестяват и случаите, в които проверяващите от Комисията за защита на потребителите налагат санкции за нарушения на чл 21, ал. 4 от НДЗК, а именно неиздаване на разписка.

Много заложни къщи бъркат този задължителен за издаване документ с издаването на касова бележка, но това са два различни документа.

Това са накратко най-често констатираните нарушения в българските заложни къщи, макар че вече има практика по абсолютно всеки един член от НДЗК.

При анализ на нарушенията може да се направи извод, че голяма част от установените нарушения е могло да бъдат избегнати изключително лесно след внедряване в работата на специализиран софтуер.

А други просто са могли да бъдат избегнати ако е била потърсена помощ от адвокат, който да провери степента, в която дейността на съответната заложна къща е в съответствие с действащото законодателство.

АКО СТЕ СОБСТВЕНИК НА ЗАЛОЖНА КЪЩА, ЖЕЛАЕТЕ ДА РАЗВИВАТЕ ДЕЙНОСТТА СИ СЪГЛАСНО ЗАКОНОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И НЕ ИСКАТЕ ДА ИМАТЕ ПРОБЛЕМИ С КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ, А СЕ СВЪРЖЕТЕ ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ДАТА И ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ С АДВОКАТ ЛАЗАР БЕЛЕВ НА ТЕЛ. 0876 217 476.