Като адвокат специализиран в събирането на вземания и изпълнителни производства забелязвам една интересна тенденция, особено характерна за частните съдебни изпълнители, а и при не малко държавни такива, а именно да не следи за това дали в изпълнителните листове, които са послужили за образуване на изпълнително дело фигурира или не солидарна отговорност, когато става въпрос за няколко длъжници. Не е рядкост длъжници по изпълнителен лист, които са били поръчители по кредит поради непознаване на материята да изплащат с години дълга на титуляра, без дори да подозират, че при липсата на солидарна отговорност в изпълнителния лист могат да поискат прекратяване на изпълнителното производство срещу себе си при изплащане на определена пропорционална част от дълга.В следващите редове ще се опитам на максимално достъпен и не прекалено адвокатски език да обясня този често срещан в практиката казус.
По дадено парично задължение, предимно банков кредит, обикновено освен титуяра има и един или няколко поръчителя. Понякога договорите за банков кредит включват клауза за солидарна отговорност, но също така е възможно и подобна клауза да липсва. Това не е от толкова голямо значение колкото е от значение фактът, че често юрисконсултите на банки, от непрофесионализъм или пък по други причини забравят да впишат солидарната отговорност в заявленията за издаване на изпълнителен лист и следователно издаденият от съда изпълнителен документ да е без такъв елемент.
Как се отразява върху размера на дълга в изпълнителното производство подобен пропуск?
От юридическата си практиката мога да твърдя, че повечето пъти дълга се изплаща от поръчителите и те са тези, които понасят основните негативи от неплащането от страна на титуляра. При липса на указана в изпълнителния лист солидарна отговорност поръчителят-съдлъжник не отговаря за целия размер на кредита, а само за част от него. В случай, че тази част бъде изплатена поръчителят може да поиска от съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело по отношение на него. Това обикновено става след назначаване на счетоводна експертиза определяща точния размер на дължимото от длъжниците по изпълнителното дело под формата на главница, съдебни такси, такси на съдебен изпълнител и т.н.
Какви са правата на поръчителят платил своята част от дълга по изпълнително дело?
След като плати своята част от задължението право на поръчителят е да встъпи в правата на кредитора по отношение на главния длъжник за платеното от него. По интересно е другото право, което той има, а именно да потърси от кредитора надвнесените суми над размера на частта от дълга, за която поръчителят е отговарял. Това може да бъде направено както с покана за доброволно връщане на надвнесеното, така и с иск за неоснователно обогатяване насочен срещу кредитора. За да защити ефективно правата си в изпълнително дело обаче поръчителят-съдлъжник следва да потърси квалифициран адвокат с опит в изпълнителното производство, който да разгледа изпълнителното дело и да предприеме конкретни процесуални действия за защитата на тези право. В противен случай поръчителят може с години да плаща чуждия дълг, търпейки лишения само защото не е добре запознат с правата си и не платил минимална сума за адвокатски съвет, който е могъл да му помогне да си спести редица неприятности.