Не е рядкост в практиката колеги адвокати в стремежа си да имат повече клиенти и съответно доходи да приемат за разглеждане правни казуси от области на правото, без да са достатъчно подготвени за тях. Интересно е и това, че голяма част от клиентите също имат очакванията един адвокат да разбира едва ли не от всяка съществуваща област на познанието, което е не само грешно, но и вредно.
Често търсейки в интернет можете да срещнем хора търсещи критериите, по които един адвокат може да бъде определен като добър. Едни сочат като критерий външния вид, други университета, който е завършил, трети залагат на по-възрастните колеги, четвърти акцентират върху опита в дадена правна сфера и т.н. Без съмнение гореизброените фактори са важни, но има и един, който поне за мен е изключително важен, но често съвсем незаслужено пропускан, а именно морала на един адвокат.
Моралът е това вътрешно усещане за добро и зло в юриста, което би го накарало да признае първо пред себе си, че не притежава необходимата компетентност по даден правен казус, след това да признае пред клиента, че не би могъл да му помогне максимално ефективно и да го насочи към специализиран в областта колега. Моралът е и това, да се откаже от получаването на даден адвокатски хонорар, в случай, че съвестта му диктува, че не би могъл да предостави качествена адвокатска услуга. Отказвайки да поеме даден случай, един адвокат в никакъв случай не започва да изглежда некомпетентен и непрофесионалист в очите на другите и в своите собствени. Дори напротив, по този начин юристът защитава интереса и правото на дошлия при него клиент да получи най-качествената адвокатска помощ, макар и от друг.
Самият клиент би следвало да разгледа отказа на един адвокат да поеме неговия случай, като нещо положително, което ще му помогне да разреши проблемите си и не би следвало да се обижда, смятайки, че адвокатът е отказал да поеме казуса, поради това, че клиентът не си заслужава. Адвокатът отказващ случай, който действа по вътрешна убеденост, е много по-добър от този защитник ръководещ се единствено от интереса си да получи адвокатски хонорар. Отказвайки на клиент и пренасочвайки го към друг колега, с повече познания и опит по дадения проблем, адвокатът ръководещ се от морала дава на клиента шанса да получи максимално качествена правна защита на законните му права и интереси.