Често кредиторите твърде късно се обръщат за помощ към адвокат, когато имат проблем свързан със събиране на вземания. В настоящата статия ще се опитам да посоча най-разпространените грешки, които съм срещал в практиката си и начините, по които да бъдат избегнати.
Грешка № 1: Бездействие на кредитора след като е разбрал, че има проблем с дадено вземане.
Това е широко разпространена грешка, имаща негативно отражение върху целия процес на събирането на задължението. Изразява се в това, че кредиторът не изисква от длъжника плащане въпреки настъпили падежи. С пасивното си поведение кредиторът дава време на длъжника да се разпореди с имуществото си. От личен опит мога да твърдя, че връщане на пари може да се очаква не повече от месец, след което следва да се предприемат активни действия по събирането им. За да не се пропускат срокове и да се начисляват неустойките предвидени по договорите следва действията срещу длъжника да се предприемат възможно най-рано. Това е условно нареченият извънсъдебен етап от събирането, в който се преговаря с длъжника, заявяват се претенциите към него, и се извършва подготвителна работа по събиране на доказателства в случай, че процесът премине в съдебна фаза. От изключителна важност в началото е кредиторът да бъде дипломатичен, настойчив и последователен като един добър адвокат би бил от голяма помощ в това отношение.
Грешка № 2: Очакване от страна на кредитора длъжникът сам да изпълни съдебното решение.
Ако нещата са стигнали до съд и кредиторът е получил решение в своя полза е напълно погрешно да се надява, че това е края и всичко е вече направено. Обикновено след решението на съда кредитора прекратява каквато и да е активност и започва да чака изпълнението на акта на съда, вместо незабавно да изкара на негово основание изпълнителен лист и да се обърне към съдебен изпълнител. Тази пасивност дава на длъжника време да се освободи от активите си и чувствително усложнява събирането на дълга. Практиката показва, че желаещите доброволно да платят въобще не са болшинството от длъжници. В тази връзка правилното поведение на кредитора би било продължаване на процеса на събиране в изпълнителното производство, без да се забавя темпото, дори напротив активността на действията трябва да нарасне, за са не се стигне до следващата широко срещана грешка.
Грешка № 3 Кредиторът остава пасивен и не участва в работата на съдебния изпълнител.
След образуването на изпълнително дело много кредитори стигат до погрешния извод, че вече всичките им проблеми са решени и не трябва да прави нищо повече. За това и оставят нещата на самотек, напълно разчитащи на съдебния изпълнител да действа. Всъщност нещата въобще не стоят така, но това за много кредитори става ясно твърде късно. Съдебните изпълнители предприемат предписаните по закон действия едва когато това бъде поискано от тях, това е и същността на функцията им. Като резултат от непредприемането на действия делото отлежава в чекмеджетата без да изпълни предназначението си, докато накрая същото бъде прекратено по някаква причина. За да се избегне подобна ситуация кредиторът периодично трябва да се интересува до къде са стигнали нещата по делото, какви проучвания са направени и са предприема действия в зависимост от постъпилата информация. За заетия с бизнес кредитор, този допълнителен ангажимент представлява не малка трудност, за това и логичното решение е да се потърсят услугите на адвокат, който да се ангажира с цялостното проследяване на процеса по събиране на дължимите вземания.