Освен развод по взаимно съгласие, при който и двамата души в брачната връзка са се съгласили доброволно да я прекратят уреждайки предварително отношенията помежду си нашето законодателство познава и разводът поради разстройство на брака известен още и като развод по исков ред.
Основната отлика на разводът без взаимно съгласие от този с такова, е че единият съпруг желае бракът да бъде разтрогнат, а другият по всевъзможни причини от обективен и субективен характер на желае това.
АКО ВИ ПРЕДСТОИ ДА ВОДИТЕ РАЗВОД ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ, А СЕ ОБАДЕТЕ ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ДАТА И ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ВАШИЯ ПРОБЛЕМ С АДВОКАТ ЛАЗАР БЕЛЕВ НА ТЕЛ. 0876 217 476
В практиката си срещам огромно разнообразие от причини за това единият съпруг да не е съгласен – от наранено самолюбие, от гордост, загуба на имущество или пари, несъгласие с това родителските права да бъдат дадени на другия съпруг и т.н.
Всички тези причини обаче правят така, че мирният, цивилизован развод не може да се състои и се налага в съда да се спори за различните аспекти на личните и имуществени отношения след раздялата.
Въпреки, че аз самият откровено не съм привърженик на варианта развод поради разстройство на брака и винаги се опитвам да убедя чрез преговори съпрузите да се разделят по взаимно съгласие това далеч не винаги е възможно, като особено сложни за убеждаване са мъжете, които имат синове и родителските права следва да бъдат дадени на майката при постановяване от страна на съда на лични отношения.
До сега като бракоразводен адвокат не съм попадал на решение, с което съда да даде родителски права на бащата, ако майката е нормален човек, който не застрашава живота и здравето на децата, поради наркомания, алкохолизъм или други подобни пороци. За това и бащите следва да са пределно наясно, че ако не желаят да се виждат с децата си всеки втори и четвърти уикенд, е по-добре да седнат и да се разберат с майката и да установят режим на отношения с децата, който е договорен доброволно между страните.
Разбирайки отлично психологията на разводите законодателят е предвидил възможността след завеждането на исковата молба поради разстройство на брака, когато несъгласният съпруг се убеди в сериозността на намеренията на другия, да се постигне споразумение, по определени последици от развода.
Това споразумение не е споразумението по чл. 51 от СК, което задължително се изисква от съпрузите при развод по взаимно съгласие, за да бъде същият одобрен от съда. В зависимост от съдържанието на това споразумение обаче е напълно възможно ако същото отговаря на критериите на чл. 51 от СК образуваният развод по исков ред да премине в производство по взаимно съгласие, каквато възможност дава чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Естествено това не винаги се случва, но е добре съпрузите да са запознати с тази възможност, предвид това, че така те могат да урегулират отношенията си без да натрупват помежду си негативизмът, който съпътства развода по исков ред.