Location Image

гр. София, ул. "Тунджа" № 3

Time Image

10:00 - 19:00

Адвокат Лазар Белев Лични Парадоксите на българското законодателство по отношение на оръжието

Парадоксите на българското законодателство по отношение на оръжието

Скоро, влизайки за не знам кой си път в сградата на един български районен съд в качеството ми на адвокат и пускайки чантата си на скенера се замислих всъщност кои са законовите разпоредби, които ми пречат да вляза с личното си оръжие в съдебно заседание и се оказа, че съществува един чл. 139 от ГПК указващ, че „В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда въоръжени лица, освен съдебната охрана.” До тук добре – ясно, кратко и точно – не може да си въоръжен в съдебно заседание. В 99, 9 % от случаите обаче съдебното заседание се провежда в съответната заседателна зала на съда, от което следва, че това ограничение не се простира върху цялата сграда на съда като деловодства, съдебно изпълнителна служба, бюро „Съдимост”, служба вписвания и т.н., а важи единствено за съдебните зали. Тогава възниква въпросът: на какво законово основание имайки работа в съда без да участвам в съдебно заседание следва да оставям личното си късо огнестрелно оръжие в къщи или в кантората?

Друг въпрос е какво точно се включва в понятието въоръжено лице. Изхождайки от елементарното тълкуване на словосъчетанието можем основателно да заключим, че става въпрос за физическо лице носещо оръжие. От тук възниква следващият интересен въпрос – както е това „оръжие”? Легалната дефиниция на оръжие е дадена в чл. 4 от ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ – „Оръжия по смисъла на този закон са огнестрелни и неогнестрелни оръжия. (2) Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество………………………………..(5) Неогнестрелни оръжия са пневматични и газови и сигнални оръжия.” Значи се оказва, че в съдебно заседание не мога да имам горепосочените оръжия, но мога да имам нож, меч, брадва, арбалет, лък и т.н. защото по смисъла на закона те не са оръжия. Да, ама не, в повечето случаи всички тези инструменти, които както вече споменах не са оръжия ще бъдат отнети още на входа на съда. На какво правно основание? Ами на никакво. Вероятно на база вътрешна наредба, касаеща дейността на съдебната охрана, на служителите е вменено задължение да не допускат въоръжени лица и оръжия в сградата на съда. И също така са пропуснали да разяснят на тези служители какво е това оръжие според българското законодателство. Май-май някой сериозно си позволява да злоупотребява и да тълкува разширително правни норми без да разбира напълно смисъла вложен в тях от законодателя.

По интересно е, че горепосочената разпоредба въпреки всичко допуска в съдебна зала да присъстват въоръжени лица, при едно условие – след разрешение на съда. Значи, изхождайки от тази законова разпоредба, ако желая да нося в съдебно заседание законно притежаваното си КНО следва да поискам разрешение от съда. Предвид това, че не е посочен начинът за това и липсващата практика в това отношение може да се заключи, че такова може да бъде поискано писмено предварително или устно в съдебно заседание. Самото разрешение пак теоретично може да бъде както писмено, така и устно. Бих предпочел да е писмено, за да мога да го покажа на съдебната охрана на входа. Аз лично не съм много оптимистично настроен относно възможността да бъде одобрено подобно искане, но чисто теоретично не би следвало да ми бъде отказано, ако го мотивирам подобаващо.

5/5 - (8 votes)

One thought on “Парадоксите на българското законодателство по отношение на оръжието”

  1. Ножа, меча и брадвата сами по себе си не са оръжия. Поне не и до момента в който започнеш да извършваш нападение с тях. Тогава вече могат да бъдат разглеждани като такива. Следователно нарамвай топора и влизай в заседателната зала.

Оставете коментар или въпрос под статията