Днес в любимия Държавен вестник са публикували Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в същата може съвсем ясно да се види как въпросната наредба увеличава до сега съществуващите размери на адвокатските хонорари, които аз лично по много от делата смятам за прекалено завишени и сега.
Безумното увеличаване на цените на адвокатските услуги като адвокат на теория би следвало да ме радва. Какво обаче ще се случи на практика и защо не споделям ентусиазма на много от колегите? Дори и сега много хора не могат да си позволят адвокатските услуги и избират сами да защитават правата си. Причината е очевидна – нямат пари, за да си го позволят. Какво ще стане след като цените на услугите предоставяни от нас адвокатите станат тройни и четворни? Ами все по-малко ще ни търсят и до услугите ни ще прибягват само хора които имат да губят прекалено много за губене – дали свободата си, дали вещи имащи значителна стойност. Това ще стане. И не трябва да си пророк, за да го разбереш, а човек с елементарни икономическо познания и не на последно място с поглед върху реалността в България.
Такаааа, поддръжниците на тези промени твърдят, че видиш ли въпросното увеличение било в резултат на тълкувателното решение, с което едва ли не всички адвокати следва да работим на минималните размери на адвокатското възнаграждение, а не бивало така. Ами хубаво, пипнете частта с делата с определен материален интерес. Така всички щастливи и доволни. Защо пипате масовите дела като например тези с обжалване на наказателни постановления? Там чета – увеличени от на 150 на 300. Ами те повечето глоби са от порядъка на 300-500 лева. Що човека да се разправя с глупости и нерви да си вкарва да обжалва, като все едно и също. А, да не забравя да спомена, че ако спечелите административно наказателно дело срещу държавата разноските не се присъждат. Та упражнението с ползване на адвокат се обезсмисля изначално за катаджийските дела например, които са може би най-големия процент и пряко засягат правата на стотици хиляди граждани всяка година.
Я да видим какво става с делата за развод – по взаимно съгласие от 300 на 400, а по исков ред от 500 на 600. То съвсем очевидно хората писали наредбата не са наясно, че въпросните дела, на се огромна философия в масовата си част, разноски не се присъждат при първите, но това не пречи да се увеличават. Ще ми се да употребя едни думи по отношение на Висшия адвокатски съвет, но ще си ги спестя, защото каквото и да кажа, ще е изключително слабо. Само бих посъветвал хората изготвили тая наредба да се поинтересуват какви са доходите на хората в България, а ако не знаят да питат, ще ги светна напълно безплатно, защото са ми „колеги”.
Мога до утре да анализирам недомислиците в така приетата наредба, но смятам , че е напълно излишно. Сега остава да се насладим на резултатите – драстично намаляване на броя на практикуващите адвокати, минаване на голяма част от тях в сивия сектор, нелоялна конкуренция и масово подбиване на цените. Ще ми се да завърша с думите, че не желая да съм лош пророк, но горенаписаното не е пророчество, а единствен логичен резултат от действието на приетите промени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Но ще поживеем, ще видим………..