Много длъжници, основно към банки, които са ипотекирали единствено жилище, като обезпечение по договор за кредит идват при мен като адвокат и изразяват учудването си от факта, че въпреки, че жилището им е единствено все пак същото ще бъде изнесено на публична продан. И съвсем уверено цитират разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК според която не може да се насочи изпълнението върху единствено жилище на длъжника.
За съжаление обаче, на следващата страница от Гражданския процесуален кодекс в чл. 445, ал. 1 се постановява, че от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците, относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. И така реално банката, явяваща се ипотекарен кредитор съвсем законно иска от съдебния изпълнител насрочване на публична продан на единственото жилище.
Банките бивайки отлично запознати със законите са пределно наясно с този факт и за това охотно приемат като обезпечение единственото жилище. Интересен момент от адвокатската ми практиката е, че голяма част от длъжниците са разчитали да защитят жилището си именно на основание, че то е единствено. За съжаление нещата не стоят така и няма законови пречки кредиторът да насочи принудителното изпълнение върху единственото жилище на длъжника, когато същото е ипотекирано.