Предвид незавидното положение на икономиката ни не е чудно, че редица държавни органи, на които са възложени контролни функции, всячески се стараят под предлог, че налагат ред да накажат неизрядните лица и да попълнят изтънелия държавен бюджет. Такъв орган е и Инспекцията по труда, която трябва да се грижи за защитата на правата на трудещите се и евентуално да санкционира неизрядните работодатели.
Като човек и гражданин естествено съм твърдо за това правата на трудещите се да бъдат спазвани и нелоялните работодатели да понесат последиците си, ако не са се съобразили с разпоредбите на Кодекса на труда. Като адвокат обаче съм и за това, когато даден работодател бъде санкционират това да става отново в пълно съответствие с реда предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, при спазване на законните му права и интереси и без да бъде нарушавано или ограничавано правото му да се защити.
За големия брой наказателни постановления срещу работодатели има редица причини. На първо място административно-наказващите органи от Инспекцията по труда почти никога не вземат предвид възраженията правени срещу издадените актове за установяване на административни нарушения. На второ място проверяващите органи не полагат необходимата грижа да попълнят административно-наказателната преписка с всички възможни доказателства, които да позволят на наказващият орган да формира вътрешно убеждение за това има ли или няма административно нарушение. На трето място е това, че дори да издадат наказателно постановление, което бъде отменено от съда, реално наказващият орган няма да бъде санкциониран предвид усложнения ред за събиране на разноските от обжалващият наказателното постановление работодател. Най-често разноските за адвокат остават за сметка на работодателя, което е един съществен пропуск на законодателя, който трябва да бъде отстранен при следващи промени в ЗАНН.
Безнаказаността и невслушването в аргументите на предполагаемият нарушител водят до значителен брой издадени наказателни постановления, които обаче както сочи адвокатската ми практика са относително лесни за отменяне или за значително намаляване на размера на санкцията. Като основни мотиви за отменянето на актове на Инспекцията по труда могат да се посочат допускането на съществени процесуални нарушения, водещи до нарушено право на защита, недоказаност или в краен случай на невзети под внимание смекчаващи вината обстоятелства.
Една значителна част от работодателите по субективни или обективни причини не обжалват наказателните постановления, без да отчитат факта, че съгласявайки се с констатациите в даденият акт и постановление те сами се обричат да бъдат наказани в значително по-голям размер при повторно нарушение. За това и мнението ми като адвокат е, че винаги, когато даден работодател бъде санкциониран от Инспекция по труда не вреди да се допита до квалифициран юрист, за да се види какви са възможностите за защита на правата му по административен и съдебен ред. Подобна консултация би могла да даде възможни варианти за избягване на загубата на значителни парични суми под формата на глоби и имуществени санкции и да запази при следващи проверки възможността на нарушителя да се възползва от облекчения режим на нарушилите закона за първи път.
С част от практиката ми по въпросите на обжалването на наказателни постановление на Инспекцията по труда можете да се запознаете в посочените по-долу решения:)
Решение по НАХД № 244 /2012 на РС – Велинград
Решение по НАХД № 488 /2012 на РС – Стара Загора
Решение по КАНД № 403 /2012 на АС – Стара Загора
Решение по НАХД № 208 / 2012 на РС – Пещера