Наредба за дейността на заложните къщи – чл. 23 и чл. 26

Наредба за дейността на заложните къщиВ чл. 26 от действащата от 2011г. Наредба за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е регламентиран реда, по който да бъде извършена продажба на заложените вещи с пазарна стойност над 5000 лева.

Докато например чл. 23 от наредбата предвижда, че заложната къща може сама да продаде вещта ако заложната и цена е под 5000 лв. то чл. 26 препраща към друг ред, а именно чл. 160 от Закона за задълженията и договорите.

Същият пък от своя страна препраща към разпоредбата на чл. 418 от ГПК, а именно издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

От общия прочит на разпоредбата може да се заключи, че законодателят изисква, за да може да се извърши продажба на вещ с пазарна стойност над 5000 лева, да се мине през следните етапи

– да се образува заповедно производство, като изпълнителното основание да бъде чл. 417, т. 6, предложение първо от ГПК, тоест договор за залог.

– кредиторът заложна къща да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист

– да се образува изпълнително дело и съответно да се иска от съдебния изпълнител изнасянето на публична продан на заложената цена.

На пръв поглед всичко е ясно и точно. При по-задълбочен прочит обаче се забелязва една едно фрапиращо противоречие между чл. 23 и чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи.

В чл. 23 разграничителният критерий, който е посочен за сумата, до която заложната къща може да продаде сама заложената вещ е „заложната цена”. Тоест сумата, която залогодателят е получил при сключването на заложния билет.

В чл. 26 разграничителният критерий е „пазарната цена”, тоест цената на която вещта се продава.

Да приемем чисто хипотетично, че един подобен клиент е получил паричен заем от заложна къща за 4900 лева, не е успял да си върне заема и като се отчетат разходите на заложната къща по лихви и такси вещта следва да се продаде и примерно цената и за продажба е 5500 лв.

Кой от двата члена на Наредбата за дейността на заложните къщи следва да се приложи?

Чл. 23 защото заложната цена е до 5000 лева или чл. 26 защото пазарната цена е над 5000 лева?

Съвсем очевидно e че писалият Наредба за дейността на заложните къщи е допуснал неяснота и противоречие, въвеждайки различни критерии създаващи неяснота по отношение удовлетворяването на заложните къщи от „изгорелите” вещи.

Това пък от своя страна създава предпоставки за разнопосочно тълкуване от страна на съдилищата, до които са отнесени подобен род казуси.

Това не е добре свършена нормотворческа работа от страна на натоварените да регулират обществените отношения по залога на движими вещи.