Предвид това, че настоящият блог освен професионален е и личен мога да си позволя да излизам от строгата юридически материя и да споделям и странични мисли. Повод за днешното ми изложение е реплика, която чух от колега адвокат по повод заетостта му, падналите доходи и неплащащите клиенти.
Въпреки, че отскоро се подвизавам в тази поне според мен благородна професия вече успях да се сблъскам с цялото и „очарование” – бедни хора нуждаещи се от правна помощ, колеги взели пари, а не свършили нищо, крадене на клиенти и т.н. ……….. И започнах да се питам: Това ли е да си адвокат? Да получаваш хонорар за несвършена работа, да получаваш хонорар въпреки, че си пределно наясно, че клиентът ти няма шансове да спечели дадения правен спор. До такива нива ли следва да се принизиш? Да заведеш дело, което знаеш, че ще загубиш, но вместо честно да заявиш на клиента, че няма шанс, да го забаламосаш с високопарни юридически изрази и мъгляви обещания за успех оправдаващи адвокатското възнаграждение? После клиентите били лоши и не плащали.
Не искам да бъде разбиран погрешно, аз също работя за пари, а имам и семейство, което да храня. Но държа да получавам адвокатския си хонорар за това, че съм свършил работа, за това, че съм съм положил усилия и съм допринесъл за решаването на даден проблем на друг човек. Как хубаво звучи ………… А реалността е съвсем различна, адвокатът отдавна се е превърнал в нарицателно за измамник, за човек вземащ много пари за нищо, за паразит, който се възползва от неволята на хората. Уважението към професията отдавна е стигнало низини, от които много трудно ще се оттласне. Но това някои адвокати не го разбират, не разбират, че хонорара не е самоцел, не разбират и че с това, че си взел пари, за да загубиш дело просто срива репутацията си, която е всичко в адвокатския и всеки друг бизнес.
Друго, което колеги адвокати твърдо отказват да разберат е, че страната ни е в криза, хората нямат пари и категорично отказват да работят на минималните регламентирани от наредбата размери на адвокатски възнаграждения. Защото видиш ли аз съм професионалист и не мога да работя за малко пари………………… И хората чуващи размера на адвокатското възнаграждение пускат едно търсене в интернет, скалъпват някаква искова молба или жалба и рискуват сами да оправят в джунглата наречена българско правораздаване. Правят го не защото искат и не защото са скъперници. Правят го защото не могат да си позволят адвокатска защита, а не защото не я искат и не се нуждаят от нея.
Може и да разсъждавам така, защото още не съм обхванат от професионалния цинизъм, характерен за адвокатите с по-голям стаж, но определено не споделям и вижданията на колегите адвокати по въпросите за хонорарите, „лошите” клиенти и причините за намалялата работа.