Скоро получих гневно писмо от колега адвокат, който ме упрекваше в непрофесионализъм и чистосърдечно ме съветваше да се откажа от адвокатската професия. Повод за недоволството му беше станал непрофесионалният изказ в блога ми. И ако трябва да бъда честен в действителност има подобни неточности. Въпросните неточности обаче са допуснати съвсем целенасочено.
Не, не си мислете, че го правя, за да укрия по някакъв начин информация. Правя го за да могат хората, които четат блога ми, а те са преимуществено неюристи да могат да разберат за какво става въпрос. Защото на обикновения човек думи като релевантно, престация, преюдициално и т.н. не говорят почти нищо. По тази причина пишейки за граждани които не са юристи, с цел максимална яснота се налага да използвам синоними, които обаче не винаги са съвсем точни, но за сметка на това са максимално разбираеми.
Разбира се съставяйки документи за съда – искови молби, заявления, писмени защити, като адвокат използвам значително по-професионален и терминологично точен изказ. Но знам, че тези документи, се четат от юристи, които ще ги разберат. В същото време обяснявайки на клиента, какви са вариантите му за действие и това, което съм направил всячески се въздържам от така характерното за някои колеги адвокати залитане към изцяло правни термини примесени с латински сентенции.
Вероятно някои колеги смятат, че изтърсвайки ни в клин, ни в ръкав някоя латинска сентенция научена в курса по римски право изглеждат по-големи професионалисти. Аз самият не споделям това виждане и предпочитам да адаптирам начинът си на изразяване в зависимост от нивото на разбиране на правото от човека отсреща. За това и ще помоля читателите на блога ми, които са юристи и адвокати да проявят снизхождение към допуснатите в него малки неточности, защото той има основна насоченост към неюриситите търсещи отговор на въпросите си в интернет. 😉