Уведомленията според Наредбата за дейността на заложните къщи

заложна къщаФакт е, при това неоспорим, че голяма част от заложните къщи в България не изпращат на своите клиенти предвидените в Наредбата уведомления. Причините са най-различни, от незнание, през откровено незачитане на законовата норма до мързел. Но пък и това е едно от най-честите основания за налагане на административно наказание от Комисията за защита на потребителите.

Друг момент в случая, е, че много от собствениците на заложни къщи не разбират какви и колко са уведомленията, които следва да бъдат изпращани на клиентите. Именно поради тази причина в настоящата статия ще се опитам да обясня какви, кога и в какви хипотези се изпращат тези уведомления.

Първото уведомление е това по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Същото се изпраща на клиента, чиято вещ на професионален жаргон е „изгоряла” и е била продадена от кредитора-заложна къща, за да изпълни функцията си на обезпечение по договорът за паричен заем. Няма да се спирам на начините, по които заложните къщи реализират това си задължение, но на мен лично са ми известни поне 5 различни схеми – от най-примитивни писма, до автоматизиран софтуер. За изпращане на това уведомление е предвиден срок от 24 часа след продажбата, а за да се стимулират собствениците да я изпълняват законодателят е предвидил имуществена санкция то 500 до 8000 лв. Така че си струва притежателите на кредитиращи срещу залог къщи да погледнат малко по-сериозно на въпросът с уведомленията.

Второто уведомление, което са длъжни да отправят заложните къщи е това по чл. 23, ал. 6 от Наредбата. Хипотезата, в която същото се отправя, е ако вещта се продаде на цена, която е по-висока от сумата на лихвите и таксите, които се дължат. Сумата следва да се изплати в 30 дневен срок от продажбата. Не се споменава обаче в какъв срок от продажбата следва да се направи това уведомление. Най-общо казано в тази си част Наредбата за дейността на заложните къщи е претупана набързо и създава доста неясноти. Което пък от една страна създава възможност в проверяващите органи да си я тълкуват както на тях им изнася и да налагат наказания

Третото уведомление е това по чл. 27, ал. 2 от Наредбата и касае по-високата продажна цена на вещите на стойност над 5000 лв, провеждана по реда на чл. 160 от ЗЗД. Но доколкото положението е същото като при уведомлението по чл. 23, ал. 6 няма да го разглеждам в детайли.

На практика задължението и за трите уведомления възниква от момента на продажбата на вещта на третото лице купувач. И фактически от този момент се знае, дали сумата, която се получава е по-висока от обезпеченото със залог задължение. Значи не е проблем в случай, че продажната сума е по-висока да бъде извършено уведомяването и за продажбата и за по-високата продажна цена в едно уведомление. Отделен е въпросът, колко от заложните къщи в България извършват действително уведомяване на своите клиенти за правата, които имат по горепосочените членове.

Възниква и съвсем основателният въпрос: А как клиентът да разбере, че вещите му са продадени и на каква цена?

Това му право е гарантирано от чл. 11, ал. 4 от Наредбата, според което залогодателят може да иска справки извлечения от регистъра за това кога и на каква цена е продадена вещта му. А в случай, че установи, че заложната къща е „забравила” да му върне дадена сума, или пък, че вещта е продадена на нереално ниска цена може да предяви искове срещу съответната заложна къща, а не е лоша идея и да сезира Комисията за защита на потребителите за нарушените си права. Добре е да се знае обаче,че правото му да подаде такъв иск се преклудира с изтичането на една година от продажбата.

Уведомленията според Наредбата за дейността на заложните къщи
Кратко изложение по темата какви са предвидените от закона уведомления които следва да отправят до клиентите си българските заложни къщи.

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Read previous post:
ОТКАЗ ПРИ ПУБЛИКУВАНЕ НА ГФО

Една от често срещаните дейности с които се ангажират адвокатите е публикуването на годишните финансови отчети /ГФО/ на фирмите в...

Close