Правни аспекти на залогът на златни монети в заложните къщи

Една много малка част от заложните къщи знаят, че освен наредбата за дейността на заложните къщи има и друга наредба, която се отнася пряко за тях и това е Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Освен разделът с регистрацията по Валутния закон има и един раздел, която касае приема на златни и сребърни изделия, а именно глава VI озаглавена „Проверка и маркиране на изделията от благородни метали”.

Въпросните правни разпоредби, които касаят маркирането бяха дословно възпроизведени и в чл. 15. От НДЗК постановяващ, че „Заложната къща не може да приема като обезпечение: 1. изделия от благородни метали, които не притежават държавна марка (титър) за съдържанието на благородни метали в сплавта, и скъпоценни камъни, които не са придружени със сертификат за идентичност и качество; изискването за държавна марка не се отнася за изделията от платина”.

Интересен момент, който обаче НДЗК не отрази е този, че по отношение на маркирането настъпиха няколко сериозни законови промени, които, обаче НДЗК не възпроизведе. Една от тях е промяната на чл. 41 от Наредбата за сделките с благородни метали отнасяща се до маркирането на златни монети регламентиращ, че „Златните и сребърните изделия, изработени на територията на страната, в друга държава – членка на Европейския съюз, или внесени от трета страна и предназначени за продажба, с изключение на монети, медали и инвестиционни кюлчета, подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и на маркиране”. С тази нова законова уредба няколко категории златни и сребърни изделия излязоха извън категорията на тези подлежащи на маркиране – монети, медали, инвестиционни кюлчета.

За заложните къщи най-интересен е моментът с монетите, които са често срещана за залог движима вещ и преди промените от бр. 14 на Държавен вестник от началото на годината също подлежаха на маркиране. Новите правни положения са повторени и в чл. 44. (1)” Не подлежат на маркиране следните златни и сребърни изделия:  2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2012 г.) монетите, емитирани от Българската народна банка и от чуждестранни емитенти”.

И накрая идва логичинят въпрос – при положение, че златите монети са изделия от благороден метал, могат ли да се залагат и продават от заложната къща при положение, че от една страна НДЗК забранява приема на немаркирани издалия, а в същото време Наредбата за сделките с благородни метали постановява, че точно този вид изделия не подлежат на маркиране? Моето становище като адвокат е, че в чл. 15 от НДЗК законодателят е искал да забрани приема на немаркирано злато, но към момента на писане на Наредбата за дейността на заложните къщи той е отчел правното положение наложено от Наредбата за сделки с благородни метали през 2009г. Към настоящия момент тълкуването на разпоредбата на чл. 15 би следвало да бъде, че е забранен приемът на изделия от благородни метали без държавна марка, но това се отнася само за тези изделия, които подлежат на маркиране, а не и на тези, които закона изрично изключва от тази категория. Следователно златните монети могат да бъдат приемани съвсем законно като залог и не би следвало от това да произтичат административни санкции за съответната заложна къща.

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Read previous post:
Защита на длъжника по изпълнително дело

Като адвокат специализиран в събирането на вземания и изпълнителни производства забелязвам една интересна тенденция, особено характерна за частните съдебни изпълнители,...

Close