Присъствие на адвокат при разпит на свидетел

разпит на свидетелСкоро имах интересен случай, при който разследващ полицай отказа да ме допусне в качеството ми на адвокат при разпит на свидетел, който при това, ме беше упълномощил изрично за това действие. Тълкуването от страна на разследващия полицай на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс на Република България относно консултирането с адвокат беше много интересна, а именно – че аз трябва да чакам пред полицейското управление, а свидетелят, който ми е клиент, ако желае и смята, че са застрашени правата му от отговор на въпрос да слиза да се консултира и пак да се качва в стаята, където той се провежда.

Въпросният полицай се позова на някаква наредба, която честно да си кажа за пръв път чувах, според която свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат. След това изказване на господина започнах да се чудя аз ли криво съм чел законите, той ли изобщо си няма понятие от тях? Разпитът мина, но аз лично за себе си се заех да проуча в дълбочина въпросът за присъствието на адвокат при разпита на свидетел. След много четене на практика, наредби, закони и самата Конституция на РБ разбрах, че практиката по този въпрос е изключително противоречива и честно казано непочиваща на никаква правна основа.

Един разследващ полицай приема, че консултация с адвокат се допуска само по определени въпроси. Друг приема, че свидетелят има право да дава показания в присъствие на адвокат. Трети приема, че при разпита адвокат не може да присъства, а свидетелят може да се консултира с него дори по телефона. С две думи пълно безобразие и противоречива практика.

По неясно какъв логически път една част от разследващите полицаи са решили, че правото да допуснат адвокат при разпит на свидетел им е в правомощията, както и отказът да го допуснат. Интересно от къде им ги е родила главата тези мъдри мисли, при положение, че в сега действащият Наказателно-процесуален кодекс няма и едно изречение даващо на разследващите органи право на такава преценка. Още повече с подобно действие един разследващ полицай грубо нарушава чл 56 от основния закон на страната, в който е установено че „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.”

Да акцентираме върху второ изречение. Има ли в конкретния казус български граждани? Има. Има ли държавно учреждение – Районно полицейско управление? Има. Има ли този български гражданин право на защита? Има. Има ли право ако желае да  се яви в държавното учреждение със защитник? Има. Упълномощеният адвокат защитник ли е? Защитник е. На теория фактическият състав за упражняването на правото е налице и не би следвало да има проблеми. На практика обаче, на разследващият полицай откровено не му пука за Конституцията и правата на гражданите в нея. Не му пука и от това, че действията му противоречат и на нея и на НПК. Не му пука и че така се нарушават права на граждани, създават се негодни доказателствени средства и същите страдат от процесуален порок, който налага изключването им от доказателствената маса.

Та това е действителността в милата ни Родина – хора, без юридическо образование са призвани да прилагат законите на Република България и да разследват правонарушения, при което самите те нарушават основния закон на държавата. До голяма степен вина за объркването, противоречията и конфликтите е виновен и законодателят, който не е посочил изрично, че адвокатите имат право да присъстват при разпит на свидетел. С подобна законова разпоредба ще се сложи край на свободното тълкуване от страна на разследващите органи на правата на свидетелите и момента с участието на адвокат при разпит на тази категория лица.

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Read previous post:
Свидетелят има право на адвокат при очна ставка

В четирите алинеи на чл. 143 от НПК е уреден способът за събиране на гласни доказателства познат като очна ставка....

Close