Защита на ответника по дело за издръжка на пълнолетно дете

издръжкаБългарският Семеен кодекс установява задължението родителите да предоставят издръжка на своите деца, като от практическа гледна точка тя се дели на издръжка на непълнолетните деца и издръжка на пълнолетните, които учат. Макар в своя чл. 142 СК да казва, че размерът и се определя от нуждите на детето и обективните възможности на родителя масова практика е да се приема от районните съдилища, че издръжката на непълнолетен е безусловна и без връзка с възможностите на родителя.

На съвсем различният полюс е издръжката, която се дължи на пълнолетните учащи деца. За да се получава този вид издръжка е необходимо да бъдат едновременно и заедно налице следните предпоставки:

– Детето, на което се дължи издръжка да е навършило пълнолетие
– Да учи в редовна форма в български средни или висши училища
– Да не получава доходи, например от заплата, или от използване на имуществото си /предоставяне под наем или аренда на недвижима собственост/.
– И на последно място, но не и по важност задълженият да дава изръжка родител да може да я предоставя без особени затруднения тоест доходите, здравословното му състояние и липсата на други лица, на които да дължи издръжка да позволяват отделянето на подобна сума.

Именно липсата на комулативност на посочените по-горе предпоставки е и най-честата защитна тактика, която се прилага от адвокатите по семейно право, при защита на ответника по дело за издръжка на пълнолетно дете. Интересен момент при тези дела е, че въпреки, че ищци са децата, то действията им по съдебно търсене на издръжка най-често биват предприемани под давлението на родителя, при когото те живеят, преимуществено майката. Този вид дела за издръжка за разлика от делата за издръжка на непълнолетно дете, нямат за цел да осигурят средства за отглеждането на детето, а основно са средство за отмъщение на единият родител към другия. Много често подобно дело се завеждат без изобщо пълнолетното дете да има нужда от издръжка.

Предприемайки обаче такива действия на отмъщение родителите не правят сметка как това би рефлектирало върху отношенията между детето и другият родител доколото реално ищец е детето срещу /най-често/ своя баща. Подобно недържане на сметка за подобни последици, които на теория лежат извън правната сфера и не би следвало да интересуват адвокатите на страните, е една от причините, поради която ангажираните по подобни казуси защитници следва да положат всички усилия за уреждането им по извънсъдебен способ. Защото влязлото в съда дело за издръжка неминуемо води до промени в отношенията между родител и дете, и то в негативна насока, доколкото чисто психологически присъства моментът с обидата на родителят, че усилията му до мемента не са били оценени.

Като най-често основание за отхвърляне на иска за издръжка съдилищата посочват липсата на възможности на родителя да дава издръжка, без това да го затруднява. Това сравнително лесно се доказва като се посочат доходите му и от тях бъдат извадени битови разходи, вноски по кредити, ежемесечни разходи за лекарства при хронични болести и др. В тази връзка ищците следва много внимателно да подхождат, защото за разлика от делата за издръжка на непълнолетни, при пълнолетните често ответниците са по-добра позиция, и делата често биват печелени именно от тях. С типичен пример в тази насока от практиката ми можете да се запознаете в РЕШЕНИЕ № 377/2014г. по ГД № 654/2014г. на РС – Велинград

В случай, че се нуждаете от процесуално представителство и защита в качеството ви на ответник по дело за издръжка на пълнолетно и учащо дете можете да се свържете с адвокат Лазар Белев на телефоните и електронната поща дадени в раздел КОНТАКТИ.

3 Comments

  1. Дора says:

    Здравейте,

    Благодаря Ви за полезната информация на Вашия уебсайт. Бихте ли ме ориентирали в следната ситуация: синът ми тази година навършва 18 и иска да учи в Англия, където таксите за образование са много по-високи, отколкото в България. С удоволсвие бих го издържала в България, но не мога да плащам за скъпо образование в чужбина. Бившият ми съпруг и баща на сина ми, който живее в чужбина и е материално по-обезпечен от мен, твърди че съм длъжна да плащам университетските такси дори и в чуждестранни университети, въпрки че еквивалентни специалности съществуват в български университети. Член 142 от СК за редовно обучение в България ли говори, или редовно обучение в която и да е старна на ЕС?

    Благодаря ви предварителмо.
    Дора

    • Адвокат Лазар Белев says:

      Здравейте,
      членът, за който ме питате визира висшето образование по принцип. А дали вие имате възможност да го плащате е отделен въпрос, който се взема предвид от съда при евентуален спор за размера на издръжката.

  2. Dora says:

    Благодаря Ви за ясния отговор.
    С уважение.
    Дора

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Read previous post:
Често задавани въпроси към бракоразводния адвокат – втора част

Като продължение на статията „Често задавани въпроси към бракоразводния адвокат” ще продължа да отговарям, на някои от най-често задаваните въпроси...

Close