Невярна декларация на КПП

Невярна декларация на КПП

Тези дни получих питане на електронната си поща, какви са последиците от подадена невярна декларация на изградените като противоепидемична мярка контролно-пропусквателни пунктове /КПП/ на подстъпите към областните градове?

Повод за подобен въпрос са изказванията на ръководни лица от системата на МВР в медиите, че започват проверка на всички подадени декларации и срещу лицата, които невярно са декларирали причината за пътуването, било то работа, здравословни причини или пък завръщане на постоянен или настоящ адрес, ще се образуват наказателни производства и те ще си понесат съответната наказателна отговорност по чл. 313 от НК, като ги заплашват до 3 години затвор или с глоба от 100 до 300 лв.

Защо обаче не може да се случи на практика наказването заради невярна декларация?

Нека първо видим какво гласи въпросният член 313, алинея 1 от българския Наказателен кодекс:  „Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.“

Приемаме, че дадено лице подавайки декларацията потвърждава неистина, тоест пътуването му не е във връзка със съответна изрично упомената в заповед на Министъра на здравеопазването причина. Подадва въпросната декларация пред орган на властта за удостоверяване на истинността на декларираните обстоятелства. Доколкото органите на полицията са такива органи то и този втори елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице.

Това обаче, което липсва, за да бъде изпълнен съставът на престъплението от обективна страна е подаването на въпросната декларация да бъде въведено като задължение за подаващия в закон, указ или постановление на МС. Тази декларация обаче се въвежда със Заповед № РД – 01-143/20.03.2020г. на здравния министър.

Тоест задължението за деклариране не е на базата на нормативен акт от висша степен каквито са законите, указите и постановленията на министерски съвет, а се въвежда със заповед на министър, която е акт от значително по-ниска степен и очевидно не е включен в изрично изброените по-горе нормативни актове.

При липсата на обективния признак от състава на престъплението, а именно декларирането да е по силата на закон, указ или постановление на МС, деянието подаване на невярна декларация пред полицейските органи на КПП-тата съгласно посочената заповед на министъра на здравеопазването се явява несъставомерно.

И следователно не дава възможност извършилият го да бъде подведен под наказателна отговорност съгласно действащото към днешна дата българско законодателство за това, че е подал невярна декларация.

За това и моят съвет, като адвокат, е в случай, че въпреки всичко срещу даден гражданин бъде образувано наказателно производство за подадена невярна декларация на КПП да не се отчайва, а веднага да потърси юридическа помощ с оглед стопирането на незаконните действия на разследващите органи срещу него.