Чл. 23 и чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи

заложна къщаВ чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е регламентиран реда, по който могат да бъдат продавани заложените вещи, които имат пазарна стойност над 5000 лева. Докато например чл. 23 от наредбата предвижда, че заложната къща може сама да продаде вещта ако заложната и цена е под 5000 лв. то чл. 26 препраща към един по-различен ред, а именно чл. 160 от Закона за задълженията и договорите. Същият пък от своя страна препраща към разпоредбата на чл. 418 от ГПК, а именно издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

От общия прочит на разпоредбата може да се заключи, че законодателят изисква, за да може да се продаде една вещ над 5000 лева, да се мине през следните етапи

– да се образува заповедно производство, като изпълнителното основание да бъде чл. 417, т. 6, предложение първо от ГПК, тоест договор за залог.

– кредиторът заложна къща да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист

– да се образува изпълнително дело и съответно да се иска от съдебния изпълнител изнасянето на публична продан на заложената цена.

На пръв поглед всичко е ясно и точно. При по-задълбочен прочит обаче се забелязва една едно фрапиращо противоречие между чл. 23 и чл. 26 от НДЗК. В чл. 23 разграничителният критерий, който е посочен за сумата, до която заложната къща може да продаде сама заложената вещ е „заложната цена”, тоест сумата, която залогодателят е получил при сключването на заложния билет. В чл. 26 разграничителният критерий е „пазарната цена”, тоест цената на която вещта се продава. Да приемем чисто хипотетично, че един подобен клиент е получил паричен заем от заложна къща за 5000 лева, не е успял да си върна заема и вещта следва да се продаде и примерно цената и за продажба е 5500 лв. Кой от двата члена следва да се приложи? Чл. 23 защото заложната цена е до 5000 лева или чл. 26 защото пазарната цена е над 5000 лева?

Съвсем очевидно законодателят писал Наредбата за дейността на българските заложни къщи е допуснал една изключителна неяснота и противоречие въвеждайки различни критерии създаващи неяснота по отношение удовлетворяването на заложните къщи от „изгорелите” вещи. Това пък от своя страна създава предпоставки за разнопосочно тълкуване от страна на съдилищата, до които са отнесени подобен род казуси, което е всичко друго, но не и добре свършена нормотворческа работа от страна на натоварените да регулират обществените отношения по залога на движими вещи.

Вижте още статии по темата заложни къщи:

1. Уведомленията според Наредбата за дейността на заложните къщи

2. Заложните къщи и регистрацията в ДАНС

3. Правни аспекти на залога на златни монети

Чл. 23 и чл. 26 от НДЗК
Статия за това какъв е реда за удовлетворяване на заложните къщи - кредитори според НДЗК в зависимост от това колко струва вещта.

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Read previous post:
Уведомленията според Наредбата за дейността на заложните къщи

Факт е, при това неоспорим, че голяма част от заложните къщи в България не изпращат на своите клиенти предвидените в...

Close