Category Archives: Заложни къщи

Раздел със статии за заложните къщи отнасящи се до различни правни аспекти от дейността на тези финансови институции

Регистрация на заложна къща

регистрация на заложна къщаКато специалист по темата заложни къщи ми прави впечатление, че все повече хора, особено сред младите българи не желаят да работят за друг, а стартират собствени бизнес проекти. И тръгвайки по пътя на най-малкото съпротивление, оглеждайки се около себе си решават да се хвърлят според тях най-доходоносния бизнес, често без изобщо да разбират трудностите и спецификите му. Нерядко младите мъже, събрали някой лев се насочват към бизнеса със заложни къщи, защото ако не познаваш процесите в него на пръв поглед е печеливш и все нови и нови участници се появяват на пазара, а услугите им се ползват със стабилно търсене. И така младият предприемач прави своята първа регистрация на заложна къща и скача в бурното море на кредитирането срещу залог.

Какво обаче стои зад дейността на една заложна къща?

Принципът на работа е един и същ навсякъде – срещу залог на ценни вещи клиентите получават парични заеми, които следва да върнат в определен срок заедно с процент възнаграждение. Точно тези проценти за използването на паричните средства са и печалбата на заложната къща. В случай, че собственикът не плати паричния си заем, то заложената вещ се продава на цена по-висока от тази на оценката и така от тази разлика се реализира допълнителен доход. Read more …

Регистрация на заложна къща за сделки с благородни метали

заложна къщаЕдна от задължителните регистрации, които дадена заложна къща следва да направи преди започването на своята дейност е тази в министерството на финансите за сделки с благородни метали. Процедурата е подробно разписана на сайта на министерството така, че ще се спра на нея накратко – попълва се заявление по образец, прилагат се документи за платена държавна такса, която към настоящият момент е 200 лева. Прилагат се към заявлението свидетелства за съдимост на лицата, които ще извършват дейността, както и документи за собственост или договори за наем на обектите, в които ще се извършва тази дейност. Заявлението може да се подаде и по пощата от упълномощено лице, за което се изисква пълномощно с нотариална заверка или пък от адвокат с пълномощно без такава заверка.

Срокът за издаване на удостоверението е от 5 дни до месец, но най-често в рамите на две седмици. Практиката в последната година е служителите на министерството отговарящи за тази част да се обаждат и да питат как искате да получите удостоверението за сделки с благородни метали, като ако пожелаете могат да ви го изпратят по пощата с обратна разписка, което е един добър вариант и нещо рядко срещано сред българските административни органи. Read more …

Чл. 23 и чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи

заложна къщаВ чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е регламентиран реда, по който могат да бъдат продавани заложените вещи, които имат пазарна стойност над 5000 лева. Докато например чл. 23 от наредбата предвижда, че заложната къща може сама да продаде вещта ако заложната и цена е под 5000 лв. то чл. 26 препраща към един по-различен ред, а именно чл. 160 от Закона за задълженията и договорите. Същият пък от своя страна препраща към разпоредбата на чл. 418 от ГПК, а именно издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

От общия прочит на разпоредбата може да се заключи, че законодателят изисква, за да може да се продаде една вещ над 5000 лева, да се мине през следните етапи

– да се образува заповедно производство, като изпълнителното основание да бъде чл. 417, т. 6, предложение първо от ГПК, тоест договор за залог.

– кредиторът заложна къща да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист Read more …

Уведомленията според Наредбата за дейността на заложните къщи

заложна къщаФакт е, при това неоспорим, че голяма част от заложните къщи в България не изпращат на своите клиенти предвидените в Наредбата уведомления. Причините са най-различни, от незнание, през откровено незачитане на законовата норма до мързел. Но пък и това е едно от най-честите основания за налагане на административно наказание от Комисията за защита на потребителите.

Друг момент в случая, е, че много от собствениците на заложни къщи не разбират какви и колко са уведомленията, които следва да бъдат изпращани на клиентите. Именно поради тази причина в настоящата статия ще се опитам да обясня какви, кога и в какви хипотези се изпращат тези уведомления.

Първото уведомление е това по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Същото се изпраща на клиента, чиято вещ на професионален жаргон е „изгоряла” и е била продадена от кредитора-заложна къща, за да изпълни функцията си на обезпечение по договорът за паричен заем. Няма да се спирам на начините, по които заложните къщи реализират това си задължение, но на мен лично са ми известни поне 5 различни схеми – от най-примитивни писма, до автоматизиран софтуер. За изпращане на това уведомление е предвиден срок от 24 часа след продажбата, а за да се стимулират собствениците да я изпълняват законодателят е предвидил имуществена санкция то 500 до 8000 лв. Така че си струва притежателите на кредитиращи срещу залог къщи да погледнат малко по-сериозно на въпросът с уведомленията. Read more …

Най-често срещаните нарушения в заложните къщи

заложна къщаКато човек с опит и интереси в сферата на заложните къщи реших да направя кратка статистика на най-често установяваните от Комисията за защита на потребителите административни нарушения в тези кредитиращи институции. Честно казано бях изключително  изненадан от това, че от проучването в над 200 административно-наказателни дела на първо място сред нарушенията е това по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Почти 15 %  от всички установени нарушения в българските заложни къщи са именно неподдържането на регистри за сключените сделки в търговските помещения. Това от една страна говори, че голяма част от развиващите тази дейност не работят със специализиран софтуер, а от друга, че по този начин най-общо работят „на тъмно”.

Следващото по честота нарушение, което се установява е това на чл. 11 от НДЗК. То предвижда, че следва да бъде поддържан регистър на извършените продажби. Това също е от нарушенията, които се извършват поради работа в сивия сектор. За незапознатите с материята само ще спомена, че всички специализирани софтуери за дейността на заложните къщи поддържат автоматично такива регистри и най-общо употребата им спестява имуществените санкции налагани от КЗП. Read more …