Category Archives: Адвокат наказателно право

Категорията адвокат наказателно право има за цел да предостави на читателите информация за правата, които имат лицата подведени под наказателна отговорност и правната защито, която предоставят тези специалисти на извършители и потърпевши от престъпления

Адвокат по наказателни дела от частен характер

адвокат наказателни дела от частен характерНаказателно дело от частен характер. Що е то?

За човекът, който не е юрист понятието наказателно дело от частен характер /НЧХД/ е сравнително непонято и преди да продължа нататък с изложението ще се опитам накратко да обясня какво стои зад това определение. Най-общо в българското наказателно право дела от частен характер са тези за които Наказателният кодекс предвижда наказание по чл. 130 и 131 /лека телесна повреда/, чл. 132 /средна телесна повреда провокирана от пострадалия/, чл. 141 /закана/, чл. 145 /издаване на чужда тайна/, чл. 146-чл. 148 /обида и клевета/. Те се отличават от престъпленията от общ характер по реда, по който се възбужда наказателно преследване за тях. Наказателните дела от частен характер се инициират с частна тъжба от пострадалия или неговия адвокат до съответния компетентен съд.

НЧХД се отличават от другите видове наказателни дела, по това, че функцията на прокурора, който участва в наказателните дела от общ характер /НОХД/ се упражнява от така нареченият частен обвинител – лицето подало частната жалба и поддържащо обвинението пред съда, като съгласно законовите разпоредби същият има правата на държавен обвинител. За да може обаче да се осъществяват пълноценно функциите на частен обвинител пострадалият или неговият адвокат следва да притежават необходимия за това набор от знания и опит. Такъв комплекс от качества притежават професионалните адвокати специализирани в този вид дела и изпълняващи функциите на частни обвинители от името на своите пострадали клиенти. По този род дела избраният адвокат поема върху себе си цялата работа свързана с воденето на процеса, събира всички необходими доказателства, следи хода на процеса, консултира своя клиент по всички интересуващи го въпроси. Read more …

Присъствие на адвокат при разпит на свидетел

разпит на свидетелСкоро имах интересен случай, при който разследващ полицай отказа да ме допусне в качеството ми на адвокат при разпит на свидетел, който при това, ме беше упълномощил изрично за това действие. Тълкуването от страна на разследващия полицай на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс на Република България относно консултирането с адвокат беше много интересна, а именно – че аз трябва да чакам пред полицейското управление, а свидетелят, който ми е клиент, ако желае и смята, че са застрашени правата му от отговор на въпрос да слиза да се консултира и пак да се качва в стаята, където той се провежда.

Въпросният полицай се позова на някаква наредба, която честно да си кажа за пръв път чувах, според която свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат. След това изказване на господина започнах да се чудя аз ли криво съм чел законите, той ли изобщо си няма понятие от тях? Read more …

Свидетелят има право на адвокат при очна ставка

очна ставкаВ четирите алинеи на чл. 143 от НПК е уреден способът за събиране на гласни доказателства познат като очна ставка. Основания за провеждането и по преценка на разследващият орган са наличието на съществени противоречия в показанията на няколко лица, отнасящи се до предмета на доказване. Очната ставка има тактика, особености, начин на извършване и т.н, които не са предмет на днешното изложение. Днес ще се опитам да обобщя противоречивата практика на разследващите органи и да опитам да дам общи насоки за ролята на един адвокат при извършването на очна ставка.

На първо място стои въпросът има ли право на адвокат свидетелят призован да участва в очна ставка, който да присъства при провеждането и? Би следвало да се приеме, че макар в разпоредбите на НПК касаещи очната ставка да липсва изрична такава относно правата на свидетеля, предвид това, че и ставката и разпитът са много сходни по своята правна същност способи за събиране на гласни доказателства самото качество свидетел дава право да се упражняват при провеждането и правата по чл. 121 и 122 от НПК. Read more …

Правото на свидетелят да не дава показания

разпит на свидетелЧл. 121 от българския Наказателно-процесуален кодекс, регламентира правото на свидетелят да не дава показания, които биха уличили в извършване на престъпления него или негови близки и роднини. Същото право макар и косвено е закрепено в чл. 31, ал. 2 от Конституцията на Република България. В разпоредбите на НПК подробно са изброени лицата, по отношение на които свидетелят освен срещу себе си може да откаже да бъде разпитван, а именно – неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Наред с това си право обаче свидетелят е длъжен добросъвестно и пълно да изложи фактите, които са му известни по съответният казус. На пръв поглед ситуацията изглежда не особено сложна, но това далеч не е така. В практиката си съм се изправял често пред ситуации, при които да се определи еднозначно има ли право свидетелят да се откаже да дава показания съставлява значителна трудност.

Кога свидетелят може да откаже да дава показания? Read more …