Обжалване на акт

Първата възможност за защита на човека срещу когото държавен орган е съставил акт за установяване на административно нарушение е да подаде възражение в три дневен срок от връчването на акта. Разбира се съществува възможност и в самия акт да бъдат посочени възражения, но тази възможност има малка, да не кажа никаква практическа стойност, предвид това, че визираният в АУАН нарушител няма време да организира ефективно защитата си и да изложи качествени, издържани юридически и подкрепени с доказателства аргументи в своя защита.

За това и законодателят е предвидил възможността нарушителите да представят в 3-дневен срок възражения, с които могат да искат и събирането на доказателства, а също да се представят доказателства в тяхна полза. Ползата от това възражение, представляващо практически обжалване на акта пред административния орган обаче е изключително съмнителна. Анализирайки последните си около 20 административно-наказателни дела едва по 2  казуса ,или 10% от случаите, административно-наказващият орган се е съобразил с доводите изложени във възраженията срещу акта за установяване на административно нарушение и е прекратил преписката. В същото време над 90 % от тези дела при съдебно обжалване са решени в полза на обжалващите.

До някъде ситуацията с административното обжалване на акт е абсурдна – държавен орган на когото са възложени контролни функции трябва да вземе решение дали да наложи санкция срещу нарушител. Ако реши да не наложи глоба няма как накрая на годината да каже, че е проверявал и глобявал, което би го направило да изглежда в очите на началниците си некомпетентен. За това и в преобладаващия случай глобите се налагат, пък като бъдат отменени от съда, за пред началниците има свършена работа, а за това, че пари не са събрани са виновни съдиите.

За това и аз лично съветвам клиентите си когато обжалват акт за административно нарушение да подават възражения, но в тях да не разкриват всичките си силни аргументи, на които ще се гради защитата. Шансът административният орган да реши в полза на нарушителят и против своя подчинен извършил проверката е 1:10 тоест 10%. В същото време разкриването напълно на доказателствата, на които ще се основава защитата пред съда дава предимство на юрисконсултите на наказващия орган да работят върху оборването и. Макар, че е добре да се подават възражения аз лично застъпвам тезата, че те са неефективни и основна инстанция на която следва да се реши спора е съда.

Предвид гореизложеното съм твърд застъпник на тезата, че направените разходи в административно-наказателното производство не трябва да се отписват, а трябва да се търсят по реда на чл. 49 от ЗЗД и държавните органи да бъдат съдени за допуснатите от тях грешки. По този начин, за да избегнат загуби от осъдителни решения, наказващите органи ще бъдат много по-внимателни и много по-задълбочено ще преценяват доводите на нарушителите изложени във възраженията срещу актовете. По този начин административното обжалване на актове няма да бъде един нефункциониращ институт, какъвто е в момента, а реална възможност гражданите да защитят по извънсъдебен път своите права.

6 Comments

  1. Joleta Garvanska says:

    Здравейте,
    От РЗИ ми бе направена проверка и съставен протокол, с който на определена дата ме викат за съставяне на акт. Не бях напълно съгласна с направените констатации, но проверяващият не обърна внимание.
    Какво трябва да направя когато отида за връчване на акта /08.08.2014/?
    Притеснява ме и факта, че проверката беше извършена на “четири очи” и никой не може да се изкаже като свидетел.

    Предварително Ви благодаря за отделеното време.
    Лек и спорен ден!

    • Адвокат Лазар Белев says:

      Здравейте,
      когато отидете за съставянето на акта, в него има графа, в която можете да заявите вашите възражения, както и да поискате събирането на допълнителни доказателства. Освен това в тридневен срок от връчването можете да направите допълнителни възражения. Както обаче показва практиката никой няма да обърне внимание на тези възражения и единственият начин гражданинът да защити правата си остава по съдебен ред.

  2. Митева says:

    Здравейте,
    бих искала да попитам какъв е срокът за подаване на възражение при обжалване на акт на Инспекция по труда – София, защото мисля, че не съм писала в самия акт, че имам такива. И ако не съм писала,че имам възражения имам ли възможност после да заявя такива?
    Благодаря предварително.

    • Адвокат Лазар Белев says:

      Срокът за подаване на възражение е три дни след връчването на акта. Дори да не сте посочили възражения в самия акт, писмените такива в тридневният срок също са Ваше право. Естествено в тридневния срок.

  3. Силвия says:

    Здравейте!
    Имам съставен акт по чл. 64 ал. 1. Нямам други нарушения. В акта е посочена грешна дата. Не посочих възражения в акта, не бях и запозната с правата си при задържането. Счита ли се за валиден акта, след като там е посочена дата, на която всъщност нямам никакви нарушения и при задържането си не бях запозната с правото си на защита?
    Благодаря!

    • Адвокат Лазар Белев says:

      Сгрешената дата е съществено процесуално нарушение и следва при обжалзането на наказателното постановление пред съда да се посочи като основание за отмяна на наказателното постановление. Освен ако в НП не бъде коригирана грешката. Може да има и усложнения.

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Read previous post:
Адвокатска кантора

Много често наред със споменаването на думата адвокат се споменава и понятието адвокатска кантора. Адвокатската кантора е широко разпространено название...

Close