Увеличените адвокатски възнаграждения и защо това не ме радва

Адвокат Днес в любимия Държавен вестник са публикували Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в същата може съвсем ясно да се види как въпросната наредба увеличава до сега съществуващите размери на адвокатските хонорари, които аз лично по много от делата смятам за прекалено завишени и сега.

Безумното увеличаване на цените на адвокатските услуги като адвокат на теория би следвало да ме радва. Какво обаче ще се случи на практика и защо не споделям ентусиазма на много от колегите? Дори и сега много хора не могат да си позволят адвокатските услуги и избират сами да защитават правата си. Причината е очевидна – нямат пари, за да си го позволят.  Какво ще стане след като цените на услугите предоставяни от нас адвокатите станат тройни и четворни? Ами все по-малко ще ни търсят и до услугите ни ще прибягват само хора които имат да губят прекалено много за губене – дали свободата си, дали вещи имащи значителна стойност. Това ще стане. И не трябва да си пророк, за да го разбереш, а човек с елементарни икономическо познания и не на последно място с поглед върху реалността в България. Read more …

Чл. 23 и чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи

заложна къщаВ чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е регламентиран реда, по който могат да бъдат продавани заложените вещи, които имат пазарна стойност над 5000 лева. Докато например чл. 23 от наредбата предвижда, че заложната къща може сама да продаде вещта ако заложната и цена е под 5000 лв. то чл. 26 препраща към един по-различен ред, а именно чл. 160 от Закона за задълженията и договорите. Същият пък от своя страна препраща към разпоредбата на чл. 418 от ГПК, а именно издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

От общия прочит на разпоредбата може да се заключи, че законодателят изисква, за да може да се продаде една вещ над 5000 лева, да се мине през следните етапи

- да се образува заповедно производство, като изпълнителното основание да бъде чл. 417, т. 6, предложение първо от ГПК, тоест договор за залог.

- кредиторът заложна къща да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист Read more …

Уведомленията според Наредбата за дейността на заложните къщи

заложна къщаФакт е, при това неоспорим, че голяма част от заложните къщи в България не изпращат на своите клиенти предвидените в Наредбата уведомления. Причините са най-различни, от незнание, през откровено незачитане на законовата норма до мързел. Но пък и това е едно от най-честите основания за налагане на административно наказание от Комисията за защита на потребителите.

Друг момент в случая, е, че много от собствениците на заложни къщи не разбират какви и колко са уведомленията, които следва да бъдат изпращани на клиентите. Именно поради тази причина в настоящата статия ще се опитам да обясня какви, кога и в какви хипотези се изпращат тези уведомления.

Първото уведомление е това по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Същото се изпраща на клиента, чиято вещ на професионален жаргон е „изгоряла” и е била продадена от кредитора-заложна къща, за да изпълни функцията си на обезпечение по договорът за паричен заем. Няма да се спирам на начините, по които заложните къщи реализират това си задължение, но на мен лично са ми известни поне 5 различни схеми – от най-примитивни писма, до автоматизиран софтуер. За изпращане на това уведомление е предвиден срок от 24 часа след продажбата, а за да се стимулират собствениците да я изпълняват законодателят е предвидил имуществена санкция то 500 до 8000 лв. Така че си струва притежателите на кредитиращи срещу залог къщи да погледнат малко по-сериозно на въпросът с уведомленията. Read more …

ОТКАЗ ПРИ ПУБЛИКУВАНЕ НА ГФО

Отказ публикуване ГФОЕдна от често срещаните дейности с които се ангажират адвокатите е подаването на годишните финансови отчети /ГФО/ на фирмите в Търговския регистър. Спецификата на тази дейност -скучно, еднообразно скениране и качване в ТР, в съчетание с прекрасната българска черта всичко да се прави в последния момент води до това, че не е изключено да бъде пропуснато качването на някой документ или да не бъде забелязана грешка при попълването му.

Доколкото ГФО се публикуват главно от адвокати, но се съставят от счетоводители, от значение за безпроблемното приемане на отчетите в търговския регистър е стриктното спазване на процедурата и правилно попълнената документация. Проблемите обаче се случват когато на един адвокат му се струпат няколко десетки или стотици годишни финансови отчети и това става обикновено около 10 дни преди крайния срок – 30 юни. Тогава просто се скенира и се качва на конвейр, без да се вниква в съдържанието на документите и от там се случват и пропуските.

Изводът който се налага от самосебе си е, че най-правилно би било да не се чака последния момент, а да се започне изготвянето на годишните финансови отчети от началото на годината и същите да бъдат подавани поетапно към адвокатът, който ще ги публикува в търговския регистър. Но, това остава само в сферата на добрите пожелания, доколкото просто противоречи на манталитета за изчакване на последния момент както от страна на фирмите така и от страна на счетоводителите. Read more …

Най-често срещаните нарушения в заложните къщи

заложна къщаКато човек с опит и интереси в сферата на заложните къщи реших да направя кратка статистика на най-често установяваните от Комисията за защита на потребителите административни нарушения в тези кредитиращи институции. Честно казано бях изключително  изненадан от това, че от проучването в над 200 административно-наказателни дела на първо място сред нарушенията е това по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Почти 15 %  от всички установени нарушения в българските заложни къщи са именно неподдържането на регистри за сключените сделки в търговските помещения. Това от една страна говори, че голяма част от развиващите тази дейност не работят със специализиран софтуер, а от друга, че по този начин най-общо работят „на тъмно”.

Следващото по честота нарушение, което се установява е това на чл. 11 от НДЗК. То предвижда, че следва да бъде поддържан регистър на извършените продажби. Това също е от нарушенията, които се извършват поради работа в сивия сектор. За незапознатите с материята само ще спомена, че всички специализирани софтуери за дейността на заложните къщи поддържат автоматично такива регистри и най-общо употребата им спестява имуществените санкции налагани от КЗП. Read more …